Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 222

— Възможно е, разбира се! — повиши тон Бет. — По тяхно нареждане са убити петима граждани на Съединените щати и броят им по чудо не се увеличи с още двама!

— Освен това успяха да хвърлят вината върху един невинен човек, ветеран от Виетнам! — разпалено добави Рой.

— Добре, добре! — вдигна ръце директорът. — Действията им наистина са чудовищни. Напълно съм съгласен.

— Усещам едно „но“ — предупредително го погледна Бет.

— Но предаването им на правосъдието би означавало истината да излезе наяве.

— Те са действали на своя глава — възрази Бет. — Висшестоящите могат да поемат отговорността за техните операции, но вината е тяхна. ФБР осъди Хансен, а ЦРУ направи същото с Еймс. Мисля, че тези прецеденти са достатъчни.

— Вие не разполагате с всички факти.

— В такъв случай чакам да ме осветлите.

— Мога да ви дам дума, че действията им не са били оторизирани от преките им началници — обади се представителят на Белия дом.

— Но за други неща са били оторизирани, така ли?

— В нарушение на законите? — добави Рой.

Директорът на ЦРУ спря тежък поглед върху него.

— Вие проникнахте в посредническата фирма ДЛТ, нали?

— Точно така. И открих една доста умна схема за отклоняване на средства от напълно законни бизнес сделки.

— Разполагате ли с неоспорими доказателства?

— Не.

— Накъде биете? — попита Бет.

— Ние сме във война, госпожо началник. Все повече американци разбират, че тази война не е конвенционална. Срещу огъня се борим с огън, срещу мръсотията — с мръсотия.

— В смисъл?

— В смисъл, че разузнавателната информация е всичко. Печели онзи, който пръв се добере до нея. А ние не сме много склонни да общуваме с хората, които разполагат с подобна информация.

— Казано другояче, те са нашите врагове — поне в очите на американската общественост.

— Фактически нашите обичайни съюзници не могат да ни помогнат в тази война. Ние се бием с дявола, като работим с него. А след като той явно не желае да ни помага от добро сърце…

— Прибягваме до измамни схеми, за да му плащаме? — уточни Рой.

— Пак ще повторя, че не мога да говоря по този въпрос.

— Но ако е така, защо се стигна до убийството на Даян Толивър и Мелдън, които са разкрили играта ви? — попита Бет. — Не можехте ли да ги призовете към патриотизъм? Джейми със сигурност не би застрашил интересите на страната.

— Истината е, че Донъли и Бърнс отидоха твърде далеч при набирането на средствата за заплащане на разузнавателна информация — въздъхна директорът. — Отначало сумите бяха сравнително скромни, но с течение на времето станаха огромни.

— А Конгресът не би одобрил подобни средства, така ли? — подхвърли Бет.

— Предполагам, че сте наясно с проблемите на бюджетния дефицит.

— Тогава как е било осигурено финансирането?

— Чрез много маневри от наша страна, трудни и мъчителни. Но все пак успявахме да изградим една твърде достоверна картина на случващото се.

— Какво по-точно ни показва тази картина? — попита Бет.

— Нещо, което нямате право да знаете. За съжаление.

— Глупости! — изригна Бет. — Нима след всичко, което се случи, вие отказвате да ни запознаете със състоянието на нещата?