Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 221

— В такъв случай ще продължаваш ли да работиш за Олтман? — погледна я Рой.

— Сключих сделка, забрави ли? — отвърна тя. — Няма да отстъпя от целта си. Я ми кажи, ти какво ще правиш? Би могъл да се върнеш в „Шилинг“.

— Още не съм решил. Между другото, те оттеглиха обвиненията си срещу мен.

— Как е раната ти?

— Скоро няма да играя баскетбол.

— Е, може би ще приемеш игра на „КОНЧЕ“ с една ръка — усмихна се Мейс.

— Готово.

Колата забави ход и усмивките им се стопиха. През предното стъкло се виждаше висок, строго охраняван портал.

Шофьорът показа документите си и порталът се отвори.

— Какво според вас ще се случи тук? — промърмори Рой, оглеждайки двуетажната сграда, към която се приближаваха. Тя беше разположена в средата на просторен терен, наподобяващ университетски кампус.

— Аз винаги очаквам най-лошото — въздъхна Бет. — Сега е моментът да разбера дали съм била права.

113

На вратата Бет се раздели със служебния си Глок. Мейс забеляза, че не й е приятно, по начина, по който ръката й постоянно се плъзгаше към празния кобур. Поеха по дълъг коридор, придружавани от въоръжена охрана. Затворените врати от двете му страни бяха солидни, със секретни брави. Никакви отворени пространства с остъклени работни места, помисли си Мейс.

Влязоха в просторен кабинет, украсен с традиционните снимки по стените и широка полица с грамоти и награди.

Зад бюрото седеше директорът на ЦРУ, а зад него стоеше прав униформен служител на военното разузнаване. Компанията се допълваше от представител на АНС и един мъж, когото често показваха по телевизията. Мейс веднага го позна — беше високопоставен служител в Белия дом.

— Мислех, че ще присъства и Стив Ланиър от ФБР — отбеляза Бет.

— Няма да присъства — рязко отвърна директорът, после доста по-меко добави: — Искам да ви благодаря, че приехте поканата ми.

— Нямахме друг избор — хладно отвърна Бет. — А дойдохме, за да получим повече информация.

— Ще ви я предоставя, доколкото мога — кимна директорът.

Бет се намръщи, но замълча.

— При нормални обстоятелства на сестра ви и мистър Кингман не биха позволили да знаят точното местоположение на тази сграда, а още по-малко щяха да бъдат тук — уточни директорът. — Дори и вие не бихте получили достъп, въпреки че сте началник на полицията.

— Но обстоятелствата не са нормални — отбеляза Мейс.

— Точно така — съгласи се директорът на ЦРУ, а представителят на АНС кимна.

— И тъй, какво ще ни кажете? — вдигна глава Бет. — Каква е съдбата на Донъли и Бърнс?

— Отстранени са от постовете им, разбира се.

— Какво означава отстранени? — надигна се от стола Мейс. — Може би са пенсионирани преждевременно със златни часовници за спомен?

— В разузнаването няма подобни процедури, мис Пери.

— Ще бъдат ли съдени? — попита Рой.

— Невъзможно е — категорично отсече представителят на Белия дом.