Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 2

— Не може ли да почака до утре? Аз съм известен адвокат.

— Запознати сме с вашата биография, сър — отвърна с нотка на извинение агентът. — Все пак сме ФБР.

— Естествено, но…

— Можете да се обадите на заместник-директора, сър. На нас обаче ни е заповядано да ви отведем незабавно при него.

— Добре — въздъхна Мелдън. — Може ли да карам след колата ви?

— Да, но партньорът ми ще се качи при вас.

— Защо?

— Компанията на добре обучен агент, който умее да борави с оръжие, никога не е излишна, мистър Мелдън.

— Добре — каза Мелдън, пусна джиесема в джоба си и отключи дясната врата. Агент Райгър се настани до него, а Хоуп тръгна към своята кола. След минута двата автомобила поеха по обратния път към Вашингтон.

— Можехте да дойдете в кантората ми — отбеляза Мелдън. — Току-що си тръгнах оттам.

Очите на Райгър не се отделяха от колата пред тях.

— Мога ли да попитам защо сте навън толкова късно, сър? — подхвърли той.

— Вече ви казах. Имах работа в кантората.

— В неделя вечер?

— В моята професия няма работно време. Партньорът ви спомена за някакви имейли и телефонни разговори. Входящи или изходящи?

— Може би нито едните, нито другите.

— Какво?! — остро попита Мелдън.

— Нашият разузнавателен отдел непрекъснато следи информацията, която си разменят всякакви отрепки от подземния свят. Може би някой, когото сте вкарали в затвора, иска да ви отмъсти. Доколкото сме информирани, вие сте изоставили своята, хм, клиентела в Ню Йорк доста внезапно. Може би за нея става въпрос.

— Но това беше преди десет години.

— Мафията има дълга памет.

По гърба на Мелдън полазиха тръпки.

— Искам закрила за семейството си, ако някой побъркан е тръгнал да си отмъщава! — изрече с треперещ глас той.

— Пред къщата ви вече е паркирана кола с двама агенти.

Прекосиха Потомак и навлязоха в централната част на града. До Вашингтонското оперативно бюро на ФБР имаше само няколко минути. Колата пред тях зави наляво по тясна уличка. Мелдън я последва.

— Защо минаваме оттук?

— Наскоро откриха нов подземен гараж, от който се стига до Бюрото по обезопасен тунел. Така е по-бързо и по-сигурно. В наше време никой вече не знае от кого и как е наблюдаван. Може би от „Ал Кайда“ или от някой нов Тимъти Маквей…

— Ясно — каза адвокатът и го погледна притеснено.

Това беше последната дума, изречена от Джейми Мелдън.

Тялото му се парализира от мощен електрически заряд почти едновременно с тежкия крак, който стъпи на спирачката. Ако беше в състояние да вижда, Мелдън без съмнение би обърнал внимание на факта, че агент Райгър носи ръкавици, а между пръстите си държи малка черна кутия със стърчащи от нея електроди. Райгър слезе от колата, а тялото на Мелдън се люшна встрани.

Другата кола спря на няколко метра по-напред. От нея изскочи Хоуп и се затича към тях. Двамата мъже измъкнаха Мелдън и го подпряха с лице към голям контейнер за смет. Райгър извади пистолет със заглушител, опря го в тила му и натисна спусъка.

Прехвърлиха трупа в контейнера. Райгър седна зад волана на колата му и последва партньора си по обратния път. Тялото на Мелдън потъна сред боклуците.