Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 6

Говореше се, че в затвора й харесва много повече, отколкото навън. Защото тук Хуанита беше царица, докато там не беше нищо повече от поредната тлъста гъска, която не става за друго, освен за боксов чувал, инцидентен куриер на дрога и оръжие или инкубатор за поредното бебе на някой, който неизменно изчезваше преди раждането. С други думи, беше обречена от мига, в който се беше появила на бял свят.

Всичко това обясняваше безумствата, които тази жена беше извършила зад стените на затвора. Сред тях фигурираха две въоръжени нападения и опит за вкарване на оръжия и наркотици, които прибавиха още дванайсет години към първоначалната й присъда. При това темпо тя несъмнено щеше да остане зад решетките, докато я изкарат с краката напред и я заровят в някое гробище за бедняци. След което изобилието от мазнини и кости щяха да се превърнат в тор и едва ли някой щеше да си спомня за нея.

Но жива тя беше опасна: тъй като нямаше какво да губи, нямаше и задръжки. Независимо от броя на коремните преси и обиколките на залата Мейс не можеше да се сравнява с Хуанита, тъй като за разлика от нея тя все още изпитваше чувства като състрадание и угризения.

Мейс стисна вилицата. Погледът й се плъзна по дебелата ръка на Хуанита, която лежеше върху масата. Оранжевият маникюр беше в тон с цвета на кожата й — изненадващо чиста, само с една малка татуировка на паяк. Съблазнителна мишена беше тази ръка.

„Не, за днес стига толкова“, напомни си тя. „Вече танцувах с Биреното шкембе. Нямам намерение да го повторя и с теб.“

Обърна се и продължи пътя си към контейнера за използвани чинии в ъгъла.

На прага спря и се обърна. Без да отделя мрачния си поглед от нея, Хуанита се наведе и прошепна нещо на затворничка с белезникава кожа на име Роуз. Тя беше попаднала в затвора заради опит да отреже мъжкия атрибут на съпруга си, използвайки любимия му нож за чистене на риба. Мейс бе научила, че мъжът не се появил на делото не за друго, а защото бил обиден на благоверната си за унищожаването на скъпоценния нож.

Роуз кимна и се ухили, разкривайки деветнайсетте зъба, които бяха останали в устата й. Човек трудно можеше да си представи, че това създание някога е било малко момиченце, което си е играло с кукли, седяло е на коленете на баща си, учило се е да пише красиво, било е мажоретка на футболните мачове в гимназията, мечтало е за нещо по-различно от сто и осемдесет месеца в тясна клетка и ролята на първа помощничка на пчелата майка с умствената нагласа на серийния убиец Джефри Дамър.

Роуз бе посетила Мейс още на втория ден от пребиваването й в затвора. Посланието й беше ясно: тук ролята на месия се изпълнява от Хуанита и тя получава всичко, което пожелае. Затова Мейс трябва да я приеме с отворени обятия. Такива бяха правилата в Хуаниталенд. Но въпреки това Мейс бе отхвърлила офертата й няколко пъти. Хуанита се бе отказала от натиска малко преди нещата да излязат извън контрол. Мейс подозираше каква е причината, без да е сигурна. През следващите две години тя продължи да се бори за живота си всеки ден и всеки час, прибягвайки до всичко, с което разполагаше — ум, улични хитрини и развитите напоследък мускули.