Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 161

— Какво е то?

— Че в сряда и неделя почиват. Сега трябва да се доберем до семенната проба, взета от тялото на Толивър. Мисля, че Лоуел Касел ще ни помогне.

— А ако няма жълтък?

— В такъв случай Капитана може би лъже.

— Според мен той не притежава достатъчно умствен капацитет за подобно нещо.

— И аз мисля така, но вече нищо не може да ме изненада. Ако се окаже, че в пробата липсва консервант, с Капитана е свършено.

— Ами ако са го довели тук и са му взели сперма без консервант?

— Защо да го правят, Рой? Защото са планирали да убият Даян Толивър и да лепнат убийството на Капитана? Нима допускаш, че онази дребна женица в лабораторията е строшила вратните й прешлени и е инжектирала в нея незаконно придобитата сперма?

— Това би могъл да свърши някой от лекарите. Капитана каза, че сградата е била бяла и някой му е помогнал. Явно е идвал тук.

Мейс се замисли.

— Май ще ни трябва списък на служителите в клиниката — промълви тя. — От него може и да изскочи нещо.

— Междувременно е добре да звъннеш на Касел и да го помолиш да направите тестовете.

— Не, ще звънна на сестра ми — поклати глава Мейс. — Но утре.

— А защо не сега?

— Защото ще ми струва много нерви.

— Не можеш ли просто да я прескочиш?

— Как? Не мога да заповядам на съдебния лекар да извърши тестовете, нали?

Телефонът на Рой иззвъня.

— Ало?

— Мистър Кингман? Обажда се Гари, сервитьорът от „Симпсънс“.

— О, Гари от „Симпсънс“. — Рой хвърли многозначителен поглед към Мейс, а после включи високоговорителя. — Може би си си спомнил някоя подробност?

— Не става въпрос за спомени, а за нещо, което видях току-що.

— Не те разбирам. Какво си видял току-що?

— Човекът, с когото вечеря мисис Толивър.

— Какво?! Къде? Ние сме съвсем близо до ресторанта. Той там ли е? Задръж го по някакъв начин. След минути сме при теб.

— Не, не. В момента не съм на работа, а у дома. Всъщност току-що видях снимката му във вестника.

— Във вестника ли?

— Да. Но е мъртъв.

— Какво? Кой е той?

— Прокурорът, когото са открили в някакъв контейнер за смет, Джейми Мелдън. Той вечеря с мисис Толивър в петък.

83

— Здрасти, Бет.

Насреща й крачеха Сам Донъли и Джарвис Бърнс. Беше на следващата сутрин, а Бет се намираше в голямата зала на Вашингтонското оперативно бюро на ФБР, където предстоеше церемония по награждаване на младежи, включени в програмата „Млад агент“ на Бюрото.

— Сам, Джарвис. Не очаквах да ви срещна тук.

— Защо? — присви очи Бърнс. — Някои от тези младежи със сигурност са бъдещи разузнавачи.

— Колкото по-рано ги открием, толкова по-добре — добави Донъли.

— Между другото, аз вече разговарях с вашите хора. Благодаря ви за помощта.

— Технически погледнато, те не са наши хора — бързо вметна Донъли. — Но аз ценя високо професионалните си отношения с теб. Ако не беше избрала полицейското поприще, със сигурност щеше да бъдеш един великолепен разузнавач.

— Благодаря за доброто мнение. Значи Райгър и Хоуп не са твои подчинени, така ли?

Донъли и Бърнс си размениха бързи погледи.

— Не, те работят в друга сфера на разузнаването — отвърна Донъли. — Честно казано, завъртях няколко телефона и в резултат изскочиха тези двамата. Изглеждат доста опитни, а и началниците им нямаха нищо против да те информират.