Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 160

— Има ли начин да разберем дали спермата, открита на местопрестъплението, за което ви споменах, е била взета от вашата клиника? — попита Рой.

— Мога да ви уверя, че не е.

— Все пак опитайте. Става въпрос за живота и свободата на един човек.

Жената въздъхна и поклати глава.

— Не, няма как да е била взета от нас. Но вие лесно ще разберете дали изобщо е била взета от подобна клиника.

— Как? — бързо попита Мейс.

— В момента на доставката спермата трябва да се инжектира със специален консервиращ агент. Ако се направи непосредствено преди замразяването, тя може да се съхранява за неопределено време. Но законът го ограничава до десет години, освен ако донорът не е на възраст под четирийсет и пет. Дори и тогава обаче сперма над десет години може да бъде използвана само от него и партньорката му, без никакви изключения.

— Цели десет години! — възкликна Мейс. — Доста дълъг срок за малките плаващи човечета!

— Без консервант и подходящо съхранение спермата губи подвижността си в рамките на два-три дни, а след пет става напълно негодна. Клиентките ни няма да са особено доволни, нали?

— С други думи, халосни патрони — обади се Мейс.

— Звучи грозно, но е вярно — сбърчи нос лаборантката. — Доставката на семенна течност до клиниките за оплождане се извършва в специално изолирани епруветки с капачки, които се съхраняват в криогенни банки. Те представляват метални контейнери, охладени с течен азот, и са придружени от подробни инструкции за размразяване и употреба.

„Никаква романтика“, каза си Мейс.

— За да отговоря на въпроса ви, ще добавя, че за консервант използваме специален разтвор, подобен на жълтък. Почти всички банки за сперма правят същото.

— Жълтък ли? — сбърчи нос Мейс. — Като в яйцата?

— Не точно като в яйцата, но това е широко разпространен метод за консервация.

— А ако не става въпрос за донорска течност? — попита Рой.

— Няма да има консерванти. Убедена съм, че случаят с вашия човек е такъв. Той никога не би издържал предварителните медицински изследвания. Ще бъде отхвърлен още в момента, в който се разбере, че е ветеран от Виетнам.

— Не приемате за донори военни ветерани, така ли? — остро попита Рой.

— Тук не говорим за ветерани, а за възраст — уточни жената. — Ние, както и повечето банки за сперма, не приемаме проби от мъже над четирийсет. В огромната си част нашите донори са под трийсет, най-често студенти.

— На които им трябват пари за бира — предположи Мейс.

— Не мога да кажа за какво им трябват.

— Всеки ден ли работите? — попита Мейс.

— Не. Затворени сме в сряда и неделя.

— И лабораторията е празна?

— Когато сме затворени, би трябвало да е така, нали? — изгледа я жената. — А сега ме извинете, но имам работа.

— Ще трошите яйца ли?

Лаборантката си тръгна, без да отговори.

— Направо съм потресен от техниката ти на разпит! — обади се Рой, след като се озоваха навън. — Първо ядосваш обекта, а после чакаш да видиш какво няма да ни каже!

— Тази жена не беше склонна да сподели информацията, която ни трябва — каза Мейс. — Но все пак ни съобщи още нещо важно, освен за „жълтъците“.