Читать «Тотален контрол» онлайн - страница 13

— Не е. Извадиха ме от това преди месец, за да мога да се съсредоточа изцяло върху изкупуването на „Сайбърком“ от „Трайтън“. Мислех, че съм ти казала.

— А защо се срещате в Ню Йорк?

— Защото тази седмица Нейтън Гембъл е там. Има разкошен мансарден апартамент с изглед към парка, а освен това милиардерите винаги получават това, което искат. Така че заминавам за Ню Йорк.

Джейсън седна, а лицето му бе посивяло — сякаш щеше да припадне.

— Джейсън, какво има? — Сидни улови рамото му.

Най-накрая той се съвзе и се обърна към нея. Изразът му я обезпокои дълбоко — преобладаваше чувството за вина.

— Сид… Всъщност не отивам в Лос Анджелис по работа на „Трайтън“.

Тя отдръпна ръката си от рамото му и се втренчи в него с изумление. Всички подозрения, с които се бе борила през последните месеци, отново изплуваха на повърхността. Гърлото й пресъхна напълно.

— Какво искаш да кажеш, Джейсън?

— Искам да кажа… — Той пое дълбоко въздух и стисна ръката й. — Искам да кажа, че пътуването ми не е за „Трайтън“.

— За кого е тогава? — настоя тя и лицето й се зачерви.

— За мен, за нас. За нас, Сидни.

Сидни се намръщи и се облегна на таблата на леглото със скръстени ръце.

— Джейсън, ще ми кажеш за какво става дума, и то веднага.

Той наведе очи към завивките и започна да си играе с тях. Тя улови брадичката му и го погледна изпитателно.

— Джейсън? — Поколеба се, защото почувства, че той се бори със себе си. — Хайде, изненадай ме. Все едно, че е Коледа.

Той въздъхна.

— Заминавам за Лос Анджелис, за да се явя на интервю в друга фирма.

Тя отдръпна ръката си.

— Какво?

Той заговори бързо:

— „Алегра Порт Текнолоджи“. Това е един от най-големите производители на специален софтуер в света. Предложиха ми… да, предложиха ми да стана вицепрезидент и ще ме готвят за шефското място. След време. Заплатата ми ще е три пъти по-голяма, в края на годината ще получавам страхотни премии, възможност да купя акции, чудесни пенсионни осигуровки и всичко останало, Сид. Страхотно.

Лицето й моментално се просветли. Раменете й се отпуснаха облекчено.

— Това ли беше голямата ти тайна? Джейсън, та това е чудесно! Защо не ми го каза по-рано?

— Не исках да те поставям в неловко положение. В края на краищата ти си адвокат на „Трайтън“. Питаш ме защо седя по цели нощи в офиса? Защото се опитвах да приключа каквото съм започнал. Не исках да им създавам проблеми. „Трайтън“ е мощна компания и не искам да ме запомнят с лошо.

— Скъпи, няма закон, който да забранява преместването в друга фирма. Ще се радват за теб.

— И още как! — Иронията в гласа му я озадачи за момент, но той продължи веднага, за да не й даде възможност да го заразпитва. — Освен това ще платят всички разходи по преместването ми. Всъщност от тази къща дори ще реализираме малка печалба, достатъчна, за да платим всички сметки.

Сидни се сепна.

— Преместване ли?

— Централата на „Алегра“ е в Лос Анджелис. Ще трябва да отидем там. Ако ти не желаеш да го направим, ще се съобразя с решението ти.

— Джейсън, знаеш че нашата фирма има офиси в Лос Анджелис. Би било чудесно. — Сидни отново се облегна на таблата на кревата и се загледа в тавана. Обърна се към него и в очите й се появи пламъче. — Освен това… ако получаваш тройно по-голяма заплата, като добавим акциите и всичко останало, може би ще мога да стана пълноценна майка малко по-рано, отколкото очаквах.