Читать «Тотален контрол» онлайн - страница 12

Тя поклати глава.

— Сигурно. Но докато чакаш това да стане, аз ще продължавам да внасям пари, за да изплащаме заема, съгласен ли си?

— Добре. Понякога обаче човек трябва да е оптимист. Да гледа в бъдещето.

— Като стана дума за бъдещето, какво ще кажеш да поработим по въпроса за още едно бебе?

— Аз съм напълно готов. Ако и следващото е като Ейми, ще бъде като песен.

Сидни притисна бедрото си към неговото. Беше доволна, че Джейсън не възразява семейството им да се увеличи. Ако имаше друга жена…

— Не говори за нещата, които не са ти ясни, господин Мъжка половина на това малко уравнение.

Тя го сбута.

— Извини ме, Сид. Беше типично изказване на безмозъчен мъж. Няма да се повтори, обещавам.

Сидни се отпусна назад и се загледа в тавана, като нежно масажираше рамото му. Преди три години не би могло да става и дума да остави професията си. Сега дори намаленото работно време й се струваше прекалено дълго откъсване от живота с Ейми и Джейсън. Копнееше за свободата да бъде с детето си. Все още не можеха да си я позволят само със заплатата на Джейсън въпреки сериозните ограничения, които си бяха наложили. Ако обаче Джейсън се издигнеше в „Трайтън“?

Сидни не желаеше да зависи финансово от никой друг. Погледна Джейсън. Ако трябваше да обвърже с някого икономическото си оцеляване, нима би могло да има по-добър кандидат от мъжа, когото обичаше още от момента, в който го бе зърнала? Продължи да го гледа, а в очите й се появи влага. Тя седна в леглото и се облегна на него.

— Е, докато си в Лос Анджелис, поне ще можеш да видиш някои от старите си приятели. Но не и любовниците, нали? — Разроши косата му. — Освен това не можеш да ме оставиш. Баща ми ще те хване.

Погледът й се плъзна към голия му гръден кош — коремните мускули ясно се виждаха под кожата, никъде нямаше нито грам излишна тлъстина.

— Джейсън, през последните няколко месеца наистина имам чувството, че се пържиш в ада. В офиса по всяко време, бележки посред нощ… Липсваш ми. — Бутна го с хълбока си. — Забрави ли какво удоволствие е да се гушкаме нощем?

В отговор той я целуна по бузата.

— Освен това „Трайтън“ има много служители. Не е нужно да вършиш всичко сам.

Той вдигна поглед към нея и в очите му се появи болезнена умора.

— Така е. Само че…

Сидни въздъхна.

— А след като приключи сделката със „Сайбърком“, вероятно ще си по-зает отвсякога. Може би трябва да саботираш преговорите. В края на краищата аз съм водещият адвокат на „Трайтън“, нали? — Усмихна се.

Той се засмя с половин уста, умът му явно бе другаде.

— Срещата в Ню Йорк би трябвало да е интересна.

Той рязко се обърна към нея.

— Защо?

— Защото ще се занимаваме със сделката със „Сайбърком“. Нейтън Гембъл и твоето приятелче Куентин Роу също ще бъдат там.

Кръвта бавно се изтегли от лицето му.

— Аз… аз… — запелтечи той. — Мислех, че срещата е заради предложението на „Белтек“.