Читать «Собствено правосъдие» онлайн - страница 25

— И моята първа реакция беше такава — одобрително кимна Хейс.

Натъртването беше многозначително. От предишните си контакти с генерала Нокс беше наясно, че никой няма да обърне внимание на проблемите му.

— Бих казал, че все още не съм наясно с дневния ред — добави той. — Докъде искате да стигнем?

— Как така докъде? — разпери дългите си ръце Хейс. — До истината, разбира се.

— Не ми изглеждате убеден.

— Всичко зависи от твоите разкрития, Нокс. Нали знаеш как стават нещата?

— Грей и Симпсън са мъртви. Защо да им ровим кокалите?

— Защото трябва да знаем. А какво ще правим, след като знаем, вече е друга работа. Която няма нищо общо с теб.

Този човек умееше да поставя подчинените си на мястото им, както винаги.

— Значи се ровя до дупка — заключи Нокс. — Това ли искате да ми кажете, сър?

Хейс просто кимна.

Какво става, сепна се Нокс. Да не би този човек да подозира, че нося някакво записващо устройство? Де да имах този кураж!

В крайна сметка реши да не настоява за ясен отговор. В самолета положително пътуваше и някой от личните бодигардове на Маклин, който при съответната заповед нямаше да се поколебае да му осигури десеткилометров полет без парашут. Е, това вече е прекалено, каза си Нокс. Но беше сигурен, че не иска да провери дали наистина е така.

— Кажи как мислиш да процедираш.

— Разполагам с няколко насочващи следи. Предполагам, че директорът е вън от играта.

Имаше предвид шефа на разузнаването.

— Той едва ли ще ти бъде от полза — кимна Хейс. — Разузнаването започва от дома, но за съжаление неговият дом е празен.

Значи не ме подозира в таен запис.

— Ще започна с агентите на ФБР, разследвали взрива в къщата на Грей, плюс служител на Сикрет Сървис на име Алекс Форд — каза той. — А може би и „Трите шестици“.

— Какво за тях? — изгледа го Хейс. — Официално такова нещо никога не е съществувало.

На Нокс започна да му писва от игрите. Почтителността му към този човек все пак си имаше граници.

— На няколко места в документите се намеква, че някой умишлено ликвидира членовете на бившия секретен отряд със знанието на Грей — намръщено рече той.

— Можеш да провериш тази нишка, но едва ли ще откриеш нещо — сви рамене Хейс.

— Ами секретната операция срещу руснаците преди години?

— Няма смисъл да се ровим в миналото. Това със сигурност би накарало някои от нас да се почувстват зле.

— Не ми помагате много, сър.

По устните на Хейс пробяга лека усмивка.

— Ако беше обратното, едва ли щяхме да те повикаме, Нокс.

— Аз не съм магьосник. Не мога да карам нещата да се появяват и изчезват.

— За изчезването сме се погрижили. Целта е да открием онова, което е останало, и да го накараме да изчезне. Какво ще кажеш за човека, с когото се е срещнал Грей в нощта преди взривяването на дома му?

— Прочутият кинорежисьор Оливър Стоун? — подхвърли с крива усмивка Нокс.

— Преди време е имал малка палатка в парка „Лафайет“. Останал е там повече от всички побъркани като него. Доколкото си спомням, на табелата пред палатката е имало надпис „Искам истината“.