Читать «Собствено правосъдие» онлайн - страница 26

— Търсел е истината точно пред Белия дом? — вдигна вежди Нокс. — Все едно да претърсваш синагога за скрити нацисти! Наистина ли мислите, че този човек играе някаква важна роля?

— Да. Най-вече защото сега не е там.

— Какво друго знаете за него?

— Недостатъчно. Именно по тази причина го смятам за важен.

— Разкопаният гроб в „Арлингтън“?

— Бях там, когато Картър Грей издаде заповедта.

— Каза ли ви защо?

— Той беше от хората, които издават заповеди, без да ги обясняват.

— Кой е бил в ковчега? Джон Кар или друг труп?

— Нито едното, нито другото. Ковчегът се оказа празен.

— Значи Кар може да е жив?

— Може.

— Бил ли е член на „Трите шестици“? От това, което прочетох във военното му досие, е видно, че е отговарял на всички условия.

— Приеми го като работна хипотеза.

— Тоест това е вероятната му връзка с Грей. Имате ли причини да вярвате, че Кар и Стоун са едно и също лице?

— Нямам причини да вярвам в противното.

— Но защо Кар би убил Грей, а вероятно и Симпсън?

— Малцина от отряда „Три шестици“ са приключили кариерата си благополучно. Вероятно Кар не е бил сред тях.

— В такъв случай е чакал твърде дълго, за да натисне спусъка. Освен това е посетил Грей в дома му. Дали няма някаква връзка с последвалото взривяване?

— Според нас не.

— Можел е да ликвидира Грей още по време на срещата им.

— Вероятно тогава още не е имал мотивация.

— А какво се е променило?

— Ти трябва да откриеш, Нокс. Според мен флагът и надгробният камък имат пряка връзка с разкопаването на гроба на Джон Кар.

Нокс се възхити на начина, по който Хейс очертава посоката на бъдещото разследване, но без да му внушава нищо.

— С това мога да се съглася — кимна той. — Но този човек явно е вършил всичко наопаки.

— Вероятно е имал своите причини. Искам периодични рапорти по обичайните канали. Но довечера ще чакам да ми се обадиш. Не се колебай, ако се нуждаеш от помощ. Ще направим каквото можем — в определени граници, разбира се. Вече споменах, че не всички сме на едно и също мнение. В днешно време консенсус в разузнаването се постига по-трудно, отколкото примирие между враждуващите секти в Ирак.

Много окуражаващо. Дясната ръка заповядва да вървя напред, а лявата държи нож, с който да ми пререже гърлото.

Маклин натисна един бутон на облегалката на креслото си и самолетът започна остър десен завой. По всяка вероятност полетът и обсъждането бяха приключили.

Сякаш за да потвърди правилността на тази догадка, Маклин стана и тръгна по пътеката към дъното на салона. Вратата меко щракна зад гърба му.

Нокс гледаше как самолетът се снижава и потъва в облаците над Вирджиния. Половин час по-късно вече беше зад волана на роувъра си и натискаше газта по междущатската магистрала 66.

Беше решил да започне с Алекс Форд и да продължи с кръга на обичайните заподозрени. Но от това, което Маклин каза и остави неизречено, май щеше да излезе, че всички пътища водят към човека, наричащ себе си Оливър Стоун.

Нокс нямаше никакво желание да се изправи лице в лице с бивш член на „Трите шестици“, който е запазил професионалните си умения на такава висота, че въпреки годините си е ликвидирал хора като Грей и Симпсън. Но такива сблъсъци бяха част от професията, а той все пак беше оцелял.