Читать «Собствено правосъдие» онлайн - страница 23

— Когато се обади да отложиш срещата, си помислих, че вече си на борда на някой самолет — каза Мелани. — Идеята да ти приготвя вечеря дойде, след като добави, че ще се прибереш късно.

Нокс само кимна, отпи глътка вино и погледна към дърветата в задния двор, които се превиваха под напора на вятъра.

— Наред ли е всичко в работата ти? — не се отказа Мелани.

— Наложи се да прегледам някои стари документи, в които нямаше нищо особено — обясни той.

Даваше си сметка, че не й е лесно. Повечето деца знаеха с какво се занимават родителите им и съответно преставаха да се интересуват. Но докато неговите ходеха на училище, той нито веднъж не се появи на родителска среща. Какво да прави там, какво да каже?

— Кога ще се пенсионираш? — попита Мелани.

— С единия крак вече съм в професионалния гроб.

— Питам се какво ли ще прави Държавният департамент без теб.

Баща и дъщеря размениха кратки погледи, после всеки се наведе над чинията си с печено говеждо и картофи.

На раздяла Мелани уви ръце около широките му рамене.

— Грижи се за себе си, татко — прошепна в ухото му тя. — Не се вживявай прекалено, защото живеем в опасни времена.

Той я изпрати до таксито, което щеше да я откара до апартамента й в Централен Вашингтон. Тя му помаха и колата потегли.

Той помаха в отговор. В главата му нахлуха откъслечни картини от изминалите трийсет години служба, включително и последната от тях с образа на Маклин Хейс, който го предупреждаваше да пипа внимателно.

Умната му дъщеря беше права. Времената наистина бяха опасни.

Щеше да позвъни на Хейс рано сутринта. Генералът ставаше с петлите. И също като тях беше убеден, че денят настъпва заради него. Нямаше да му предложи конкретни отговори, но в замяна на това въпросите бяха много. Не знаеше каква ще бъде реакцията му.

Генерал Маклин Хейс имаше репутацията на човек, който винаги изпълнява задачите, понякога и с цената на тежки загуби. Бивш батальонен командир във Виетнам, той със сигурност държеше рекорда по загуби в жива сила през цялата проклета война. Но Маклин Хейс беше направил бърза кариера поради факта, че тези загуби често водеха до победа — в повечето случаи малка и незначителна, изразяваща се в превземането на някой хълм или вражески окоп, който по-късно отново преминаваше в ръцете на противника.

Нокс обаче нямаше никакво намерение да се превръща в поредната бурмичка в машината на успеха му. Най-доброто, на което можеше да се надява, беше да съумее да намери път през минното поле, без да изпуска целта от очите си, но и като си пази гърба. Маклин беше изключителен стратег, който разполагаше с много връзки и умееше да постига личните си цели, излагайки на опасност живота на другите. Крайно амбициозен, той беше известен с безскрупулността, с която смазваше всяка съпротива у подчинените си. Това, което му липсваше по отношение на бързина и издръжливост, компенсираше с коварство и несравнима прозорливост.