Читать «Карти на масата» онлайн - страница 71

— Сигурно имате право — замислено каза Батъл. — Само че аз не мога да работя така.

Поаро каза, все още с усмивка на уста:

— Струва ми се, че в сравнение с вас и госпожа Оливър — дори и с полковник Рейс, — аз съм направил твърде малко. Картите, които свалям на масата, са доста скромни.

Батъл примигна няколко пъти.

— Що се отнася до това, мосю Поаро, двойката от козовете е наистина скромна карта, но може спокойно да вземе, което и да е от трите аса. Независимо от всичко ще ви помоля да свършите малко работа от по-практическо естество.

— И тя е?

— Искам да разпитате вдовицата на професор Лъксмор.

— А защо вие не го направите?

— Защото, както току-що казах, утре заминавам за Девъншир.

— Защо не го направите вие? — отново попита Поаро.

— Не се примирявате лесно, нали? Е, да ви кажа право, струва ми се, че вие ще измъкнете от нея повече, отколкото аз.

— Защото моите методи са по-малко ортодоксални ли?

— Може да се каже и така — ухили се Батъл. — От инспектор Джап зная, че не обичате лесните решения.

— Като покойния Шейтана?

— А мислите ли, че той би могъл да измъкне нещо от нея?

Детективът изрече натъртено:

— Според мен той отдавна е успял да го направи!

— Защо мислите така? — остро попита Батъл.

— Една случайна забележка на майор Деспард.

— Значи се е издал, така ли? Доста необичайно за него.

— О, драги ми приятелю, невъзможно е човек да не се издаде — освен ако не мълчи като риба! Думите са най-коварният издайник.

— Дори и ако човек лъже? — попита госпожа Оливър.

— Да, мадам, защото веднага става ясно, че изричате определена лъжа.

— Карате ме да се чувствам неловко — каза госпожа Оливър и стана.

Комисарят я придружи до вратата и стисна ръката й.

— Вие бяхте ненадмината, госпожо Оливър — каза той. — По-добър детектив сте от онзи ваш върлинест лапландец.

— Финландец — поправи го тя. — Той си е истински идиот, но хората го харесват. Довиждане.

— Аз също трябва да вървя — каза Поаро.

Батъл записа един адрес на листче хартия и го пъхна в ръката му.

— Ето. Заемете се с нея.

Поаро се усмихна.

— И какво очаквате да разбера?

— Истината за смъртта на професор Лъксмор.

— Mon cher Батъл! Нима някой знае истината за нещо?

— Аз заминавам за Девъншир — изрече комисарят решително.

Детективът само измърмори:

— Странно, много странно.

Двайсета глава

Показанията на госпожа Лъксмор

Една прислужница отвори вратата на жилището на госпожа Лъксмор в Саут Кенсингтън и изгледа Поаро с подчертано неодобрение. Явно не гореше от желание да го допусне вътре.

Без да се притеснява от това, той й подаде визитната си картичка.

— Предайте я на господарката си. Мисля, че ще поиска да ме види.

Картичката, която връчи, беше от по-специалните. В единия й ъгъл беше изписано „Частен детектив“. Беше я поръчал, за да улесни контактите си с представителките на нежния пол. Почти всяка жена, независимо дали е изпълнена със съзнание за невинност или вина, гореше от желание да зърне частен детектив и да разбере какво иска.