Читать «Карти на масата» онлайн - страница 102

— Какъв изключителен късмет, че този човек точно тогава е чистил прозорците — каза тя.

— Късмет ли? Късмет? Няма никакъв късмет, мадмоазел. Всичко се дължи на малките сиви клетки на Еркюл Поаро. А това ме подсеща…

Той отиде до вратата.

— Заповядайте, заповядайте, драги. Изиграхте ролята си чудесно.

Той се върна, вече придружен от чистача на прозорци, който сега държеше в ръка червената си коса и който изглеждаше доста по-различно от преди.

— Моят приятел господин Джералд Хемингуей, един обещаващ млад актьор.