Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 9

— Не бих казал, че съм си играл игрички — възрази Клетус.

— О, спестете ми обясненията си! — възкликна тя. — Не мислете, че не ми е ясно на какви идиоти могат да се правят професионалните военни, когато се опитват да контактуват с хора извън техния ограничен свят! Но един Орден на честта означава все пак нещо за мен, въпреки че повечето от цивилните не знаят нищо за него! — Очите й отново бяха привлечени от неговите. Тя с усилие отклони поглед. — И точно затова ви помогнах да се измъкнете. Тази е единствената причина!… И няма повече да го правя!

— Разбирам — отвърна Клетус.

— Така че отивайте в кабината си и останете там! И отсега нататък стойте настрана от Де Кастрис. И от баща ми, и от мен също… Слушате ли ме?

— Разбира се — отговори Клетус. — Но поне ще ви изпратя до кабината ви.

— Не, благодаря. И сама мога да стигна дотам.

— А какво ще стане, ако някой ви види и до ушите на министъра стигне, че замайването ви е изчезнало много бързо, след като сте напуснали трапезарията?

Тя го изгледа, обърна се и тръгна надолу по коридора. Клетус я настигна с няколко дълги крачки и закрачи редом.

— Що се отнася до професионалните военни — изрече меко той, — не всички си приличат…

Тя спря и се извърна рязко към него, принуждавайки го и той да стори същото.

— Вие сигурно мислите — попита мрачно момичето, — че баща ми цял живот е бил наемник?

— Разбира се, че не — отговори Клетус. — Генерал-лейтенант от Кралската армия на Афганистан допреди десет години или някъде толкова, нали?

Тя го погледна втренчено.

— Откъде знаете? — тонът й беше обвинителен.

— Военната история — дори и съвременната — е част от моя предмет. Университетската революция в Кабул преди дванадесет години, завършила със смяна на властта, е също част от него. Афганистанската армия едва ли е имала повече от един генерал Ичан Кан. Предполагам, че той е напуснал Земята година-две след смяната на правителството.

— Нямаше защо да напуска! — избухна тя. — Те искаха той да остане в армията дори и след като Афганистан се отказа от независимостта си и стана част от Коалицията. Но имаше и други неща… — тя млъкна.

— Други неща? — попита Клетус.

— Вие не бихте могли да разберете! — Девойката се обърна и тръгна отново надолу по коридора. Но след няколко крачки думите като че ли сами започнаха да напират и тя не можеше да ги спре. — Майка ми умря… и… Salaam Badshani Daulat Afghanistan. След като започнаха да наказват със смърт всеки, който пееше стария афганистански химн, той си подаде оставката. И емигрира на Дорсай.

— Доколкото зная, това е един нов свят, пълен с войници — обади се Клетус. — Не би трябвало да е…

— Те му намериха работа като капитан — капитан на наемен батальон! — избухна тя. — И оттогава през следващите десет години успя да стигне до полковник — и там спря. Защото на Дорсай могат да му намерят служба само в малък полк и след като се платят всички разходи, от заплатата му не остава достатъчно, за да посетим Земята, а още по-малко да заживеем там отново, освен ако Екзотика или някой друг не го командирова официално и не поеме разноските.