Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 5

— Той носи Ордена на честта на Съюза, господин Тен. — Неочаквано равният тон на Ичан Кан преряза тирадата на човечето като с брадва. В настъпилата тишина Ичан посочи с твърдия си мургав показалец ивицата в червено, бяло и златно в десния край на редицата от ленти, които украсяваха куртката на Клетус.

ДВЕ

На масата настъпи тишина.

— Полковник — попита Ичан, — какво ви има на крака?

Клетус криво се усмихна.

— Имам частична протеза на коляното. Напълно удобна, но си личи, когато вървя. — Той погледна отново Патер Тен. — Всъщност господин Тен е много близо до истината относно моя практически военен опит. Активната ми служба продължи само три месеца, след като бях произведен — по време на последната партизанска война между Съюза и Коалицията, преди седем години.

— Но вие сте излезли от тези три месеца с Ордена на честта! — възкликна Мелиса. Изражението, с което го беше наблюдавала преди, сега беше променено изцяло. Тя се извърна към Патер Тен: — Предполагам, че това е едно от малкото неща, за което не знаете нищо?

Патер Тен я погледна с омраза.

— Наистина ли, Патер Тен? — промълви Де Кастрис.

— Имаше един лейтенант Греъм, награден от Съюза преди седем години — изрече злобно човечето. — Неговото поделение извършило въздушен десант на един остров в Тихия океан, отбраняван от наш гарнизон. Поделението било разбито и отрязано, но лейтенант Греъм съумял да организира партизанска съпротива, която достатъчно успешно задържала нашите хора в обкръжение на силно укрепените им позиции, докато един месец по-късно не пристигнали подкрепленията на Съюза. Ден преди уволнението му той се натъкнал на подвижна мина. Наложило се да го тикнат в академията, защото след това бил физически негоден за активна служба.

На масата отново настъпи тишина, този път по-кратка.

— И така — каза със странно замислен тон Де Кастрис, въртейки между пръстите си наполовина пълната си чаша, — оказва се, че ученият бил герой, а, полковник?

— Не, за Бога, не! — възпротиви се Клетус. — Лейтенантът беше просто невнимателен войник, това е всичко. Ако тогава разбирах нещата така добре, както сега, никога не бих се натъкнал на тази мина.

— Ето ви сега обаче запътил се натам, където отново има битка! — възкликна Мелиса.

— Така е, но както вече казах, сега съм поумнял. Не искам повече медали.

— А какво точно искате, Клетус? — попита Мондар от другия край на масата. От няколко минути Пълномощникът наблюдаваше Клетус с нетипична за екзот настойчивост.

— Иска да напише още шестнадесет тома — изсумтя Патер Тен.

— Господин Тен е съвсем прав — каза тихо Клетус на Мондар. — Това, което наистина искам да направя, е да завърша труда си върху тактиката. Но установих, че трябва първо да създам условията, при които тя ще бъде приложена.

— Да спечели войната в Нова Земя за шестдесет дни! — вметна Патер Тен. — Точно както казах.

— Мисля, че ще бъде за по-кратко време — отвърна Клетус и спокойно огледа променените изражения на всички без Мондар и Патер Тен.