Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 3

Клетус престана да му обръща внимание още след първите думи. Вместо това отново погледна момичето — само него, — усмихна се и повдигна вежди, като че ли оставяше на нея да реши. Изобщо не понечи да стане.

Девойката го изгледа, но той все още не помръдваше. Тя задържа погледа си, след това се поколеба и се обърна към Де Кастрис.

— Дау… — прекъсна тя корабния офицер, който беше започнал да повтаря думите си.

Леката усмивка на Де Кастрис се разшири. Той също повдигна вежди, но с по-друг израз от Клетус. Остави я да го гледа умолително известно време, преди да се обърне към офицера:

— Всичко е наред. — Дълбокият му музикален глас накара гласа на другия да замре веднага. — Полковникът просто използва привилегията на първата нощ да седне, където пожелае.

Лицето на корабния офицер почервеня. Ръката му бавно се отдръпна от рамото на Клетус. Изведнъж неговият ръст престана да им се струва голям и внушителен, а го накара да изглежда тромав и подозрителен.

— Да, господин министър — отговори сковано той. — Разбира се. Извинявайте, че ви обезпокоих…

Хвърли един поглед, изпълнен с омраза, към Патер Тен, който засегна малкото човече не повече, отколкото сянката на дъждовен облак може да засенчи блясъка на кюлче злато. След това, внимателно избягвайки очите на останалите пътници, се обърна и напусна трапезарията. Стюардът се беше изпарил още при първите думи на Де Кастрис. Патер Тен се плъзна на мястото си и направи гримаса към Клетус.

— Относно Анклава Сейнт Луис на Екзотика — обърна се Клетус към Мондар. Не изглеждаше обезпокоен от това, което се случи току-що. — Те бяха много любезни и ми предоставиха библиотечен материал за моите проучвания.

— О-о? — Лицето на Мондар показваше любезна заинтересованост. — Вие писател ли сте, полковник?

— Учен — отвърна Клетус. Сивите му очи се спряха върху екзота. — В момента пиша четвъртия том на един двадесеттомен труд, който започнах преди три години, върху тактически и стратегически въпроси. Но да оставим това сега. Може ли да се запозная с останалите членове на компанията?

Мондар кимна.

— Както казахте, аз съм Мондар. Полковник Ичан Кан — обърна се към дорсаеца от дясната му страна, — мога ли да ви представя подполковник Клетус Греъм от Съюзническите войски?

— За мен е чест, полковник — каза Ичан Кан с отсечен старомоден английски акцент.

— За мен е чест да се запозная с вас, полковник — отвърна Клетус.

— И дъщерята на полковник Кан, Мелиса Кан — продължи Мондар.

— Здравейте — Клетус отново й се усмихна.

— Приятно ми е — отговори девойката студено.

— Нашия домакин, министър Дау де Кастрис, вие вече познахте — продължи Мондар. — Господин министър — полковник Греъм.

— Опасявам се, че е малко късно да ви поканя на вечеря, полковник — прозвуча дълбокият глас на Де Кастрис. — Ние вече се нахранихме. — Той кимна на стюарда. — Можем да ви предложим малко вино.

— И накрая, джентълменът отдясно на министъра — взе отново думата Мондар. — Господин Патер Тен. Той има невероятна памет с фотографска точност, полковник. Ще установите, че притежава енциклопедични знания от почти всички области.