Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 42

Но постепенно и този огън започна да утихва и стрелбата стана епизодична, докато накрая само една пушка стреляше от време на време. Когато и тя замълча, Клетус издигна електрическия кон и направи широк завой, отдалечавайки се от реката. Там спря и зачака.

Само след няколко минути забеляза движение в джунглата. Към него предпазливо се приближаваха хора, отново разгърнати в редица. Партизаните, получили ново доказателство, че военната част, разположена при най-долния брод, изглежда беше относително голяма, избраха благоразумието пред храбростта. Те се оттегляха към по-горния брод, където или преминаването им нямаше да бъде възпрепятствано, или поне силите им щяха да се удвоят, когато се съберат с групата, изпратена да пресече реката през средния брод.

Клетус отново направи широк завой и се понесе нататък. Когато наближи мястото, намали скоростта на коня, за да сведе до минимум шума от перките, и се запромъква високо, почти под върховете на дърветата.

Скоро откри втората група партизани, която се движеше също в две разгънати редици на повече от деветстотин метра от средния брод. Клетус се забави достатъчно, за да постави нова редица от мини по дърветата от другата страна на брода по течението на реката, и се върна обратно.

Стигна местността до най-горния брод на Синята река, където Джарнки и другите чакаха, и установи, че третата група партизани, която се приближаваше към това място, не беше в крак с другите две по-надолу. Беше ги изпреварила и се намираше почти до брода, на около 150 метра от него.

Нямаше време за внимателно разузнаване. Клетус се отдалечи на тридесет метра пред разгънатата им редица и изстреля един дълъг откос натам, където предполагаше, че беше средата й.

Застанал на сигурно място откъм края й, той изчака да утихне стрелбата на партизаните и отново се промъкна пред тях, но този път спря, за да постави четири мини по пътя им. След това се оттегли към реката, взриви две от мините и отново започна да стреля.

Ефектът беше повече от задоволителен. Партизаните се разкриха по целия си преден фронт. Но не само това. Хората, които беше оставил около брода, стреснати от стрелбата, инстинктивно започнаха да стрелят в отговор. Резултатът, доколкото можеше да отгатне по слух, беше впечатляваща престрелка между две не съвсем малки групи.

Само едно нещо не беше наред откъм хората му. Пушката на Джарнки се чуваше от земята, на около четиридесет метра от предната линия на партизаните — там, където изстрелите можеха да се окажат смъртоносни за него.

Клетус изпита желание да изругае, но го потисна. Изпрати остро съобщение до ефрейтора по микрофона на устройството за свръзка да се прикрие. Не получи отговор. Оръжието на Джарнки продължи да стреля. Този път Клетус изруга. Спускайки електрическия кон почти до земята, той се запромъква под прикритието на джунглата към ефрейтора, воден от звука на стрелбата му.

Младият войник лежеше по очи, разтворил широко крака, дулото на автомата му беше подпряно на един пън и стреляше, без да спира. Лицето му беше бледо като на човек, изгубил вече половината от кръвта си, но не се виждаха наранявания. Клетус трябваше да слезе от коня и да разтърси слабото рамо. Чак тогава Джарнки разбра, че зад него има някой.