Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 41

Стреляха слепешката. Сачмите, свистящи през листата около Клетус, се сипеха като градушка. Броят им беше обезпокоителен. Клетус подкара електрическия кон и увеличи разстоянието между себе си и стрелците. Петдесет метра по-нататък той още веднъж направи завой към долния край на редицата на партизаните и задейства дистанционно детонатора на първата мина.

Отляво пред него избухна силен взрив. Дървото, към което беше прикрепена мината, полегна като болен великан сред събратята си и отначало бавно, а след това все по-бързо се сгромоляса върху храстите.

Джунглата отново оживя. Партизаните стреляха във всички посоки, тъй като целият животински свят крещеше с пълно гърло. Клетус се премести към края на редицата, изстреля един дълъг откос и побърза към втората мина.

Гъстата растителност скриваше действията на отделните партизани. Бяха започнали да си подвикват един на друг и техните викове, както и звуците от животинския свят, даваха груба представа на Клетус за това, което ставаше. Решението им не беше най-умното, но изглежда се бяха поддали на инстинкта си. Започнаха да се събират. Клетус почака пет минути, за да се струпат на едно място. Двете напредващи редици сега представляваха една група от тридесет и пет души, разположени в кръг с диаметър не повече от петдесет метра.

Той ги заобиколи, възпламени втората мина пред тях и даде няколко бързи изстрела.

Този път спортните пушки засвириха като цял рояк щурци. Изглеждаше, сякаш тридесет и пет оръжия стреляха към него едновременно от всички посоки.

Заобикалящият ги животински свят избухна в негодуваща какофония, а сгромолясването на едно дърво, предизвикано от третата мина, прибави грохота си към общия рев точно когато стрелбата започна да стихва. През това време Клетус отново се беше преместил зад редицата от невъзпламенени мини. Той изчакваше.

След няколко минути прозвучаха команди и стрелбата на партизаните спря. Клетус нямаше нужда да вижда какво става, за да се досети, че в момента офицерите обсъждат ситуацията, в която бяха попаднали. Въпросът, който ги вълнуваше, беше дали експлозиите и стрелбата са предизвикани от малък патрул, оказал се по някаква случайност в тази местност, или — противно на всякаква логика — бяха налетели на голяма военна част, поставена тук, за да пресече достъпа им до брега. Клетус ги остави да си поприказват.

Очевидното решение на подобна група в ситуация като тази беше да изпратят разузнавачи. В момента партизаните се намираха на около осемстотин метра от брода и разузнавачите много лесно щяха да установят, че мястото всъщност не е отбранявано, което нямаше да бъде добре. Клетус възпламени още няколко мини и започна да обстрелва групата откъм реката. Партизаните отговориха веднага.