Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 44

Внимателно разузна отвисоко положението с най-горната партизанска група. Бяха се разположили в неправилен полукръг, чиито краища не достигаха брега на реката — около шестдесет метра над и тридесет метра под брода. Отговаряха на огъня, но не правеха истински усилия да си пробият път към реката. Докато се ослушваше, стрелбата им намаля. Когато към тях се присъединиха двете по-долни групи, прозвучаха подвиквания.

Близо до земята, Клетус извади от снаряжението си микрофон за подслушване и пъхна слушалката в дясното си ухо. Завъртя копчето на подслушвателя, но единствените разговори, които улови, бяха на обикновени членове на групата и нито един на офицерите, обсъждащи бъдещите действия. Нямаше късмет. Ако можеше да пропълзи петдесет метра и да разузнае, но не биваше да го прави. Дори и с електрическия кон това можеше да се окаже твърде рисковано. Оставаше възможността да се постави на мястото на партизанския офицер и да се опита да отгатне мислите му. Клетус притвори очи и се отпусна както сутринта, когато се пребори с болката в коляното. Свободно люлеейки се върху коня, той опразни съзнанието си.

Известно време нямаше нищо друго освен случайни мисли, преминаващи по повърхността на съзнанието му. Сетне въображението му заработи и започна да се оформя картина. Сякаш вече не седеше върху коня, а стоеше върху меката почва на джунглата, маскировъчният му костюм бе залепнал от пот към тялото. Тревога, предизвикана от безсилие и мрачно предчувствие, изпълни съзнанието му. Той погледна към заобиколилите го подофицери и разбра, че незабавно трябва да вземе решение. Две трети от силите му не бяха успели да пресекат реката в уреченото време и място. Сега, макар и доста позакъсняла, му се предоставяше последна възможност за преминаване. Съществуваше обаче вражеска съпротива, чиято сила му беше неизвестна.

Поне едно нещо беше ясно. Оказа се, че проникването на неговата група не беше тайна за екзотите. В този смисъл мисията беше провалена. Ако екзотите разполагаха с достатъчно сили, за да му се противопоставят тук, каква ли съпротива щеше да срещне по пътя към брега?

Очевидно мисията им имаше малък или почти никакъв шанс за успех. Най-разумно щеше да бъде да се откажат. Но можеше ли да се върне обратно без сериозно извинение пред началниците си, за да не го обвинят, че е зарязал задачата поради несъществени причини?

Очевидно не можеше. Трябваше да направи опит да си пробие път през реката и да се надява, че съпротивата на екзотите ще го принуди да се оттегли…

Клетус се опомни, отвори очи и се изправи върху седлото. Отново се издигна с електрическия кон до върховете на дърветата, хвърли три мини под различни ъгли към позицията на партизаните и ги възпламени в бърза последователност.

Веднага след това откри огън, като държеше пушката подмишница и стреляше с дясната ръка, а с лявата стреляше с пистолета.