Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 36

— Каква е видимостта в джунглата, лейтенант? — попита Клетус.

— Петнадесет-двадесет метра.

— Тогава останалите постове ще имат известни затруднения да запазят позицията си и да се придвижат нагоре по склона, за да обградят партизаните. Те вероятно вече ще са се разделили на групи по двама или трима и ще са се разпръснали към брега. Не мислите ли?

— Е, ние просто ще направим най-доброто, което можем — каза надуто Атайър.

— Но има и други възможности — Клетус посочи към картата. — Когато партизаните излязат от прохода, от дясната им страна ще остане Бялата река, а от лявата — Синята река. Двете се срещат по-долу, в града Двете реки. Което означава, че накъдето и да се обърнат, те трябва да пресекат вода. Погледнете картата. Има само три подходящи места за преминаване на Синята река и само две за Бялата река — освен ако не решат да минат направо през града, в което се съмнявам. Следователно ще използват един от тези пет брода.

Клетус спря, изчаквайки по-младия офицер да схване недоизказаното предложение. Но Атайър очевидно беше от хората, на които всичко трябва да се обяснява буква по буква.

— Смисълът е следният, лейтенант — продължи Клетус. — Защо ще дебнете тези партизани в джунглата около прохода, където те ще имат идеалната възможност да се промъкнат покрай вас? Можете просто да ги причакате на тези бродове и да ги заловите между реката и вас.

Атайър се намръщи неохотно, сетне се наведе над картата.

— Двата брода на Бялата река са по-близо до прохода — продължи отново Клетус. — Освен това се намират на най-прекия път към брега. Партизаните, преминали през Синята река, ще трябва да направят широк завой, за да избягнат града. Те знаят, че това ви е известно. Затова смятам, че ще се надяват вие да ги спрете точно там. Ако изобщо подозират, че някой ще ги спре. Най-вероятно ще се опитат да ви заблудят, че ще тръгнат в тази посока, но основното преминаване ще бъде през трите брода на Синята река.

Атайър се беше втренчил в пръста на Клетус, който се местеше от точка на точка върху картата едновременно с думите му. Лицето на лейтенанта се напрегна.

— Не, не, полковник — възрази той, когато Клетус свърши. — Вие не познавате тези партизани така добре като мен. Първо, защо изобщо ще предполагат, че ще ги чакаме? Второ, те не са чак толкова умни. Ще минат през прохода, ще се разделят на две или три групи през джунглата, след което ще се съберат в една или може би в две, за да пресекат Бялата река.

— Не съм съвсем съгласен — започна Клетус, но Атайър направо го сряза.

— Повярвайте ми, полковник! Те ще пресекат Бялата река точно в тези две места. — Той потри ръце. — И точно там ще ги спипам! Аз ще поема по-долния брод с половината от хората, а моят сержант може да вземе горния с останалата част. Ще поставя няколко души отзад, за да им пресека отстъплението, и ще имам пълна торба с партизани.

— Вие сте командващият офицер — вдигна рамене Клетус — и аз не бих искал да споря с вас. Но въпреки това генерал Трейнър каза, че трябва да ви предложа моите съвети, а аз мисля, че се налага да се подсигурите и на Синята река. Ако аз трябваше да решавам… Клетус остави мисълта си недоизказана. Ръцете на лейтенанта, които сгъваха картата, забавиха движенията си. Клетус гледаше наведената му глава и почти можеше да види зъбните колела, които се въртяха в нея. До този момент Атайър нямаше никакви колебания относно правилността на собствената си преценка. Но ситуация, в която бяха замесени генерали и полковници, можеше да се окаже деликатна за лейтенанта, участващ в нея, независимо кой държеше силните карти.