Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 38

— Така е по-добре — отбеляза Клетус. Дори и гласът му се беше променил. — Е добре, вие сте мъжете, които ще спечелят битката на деня тук, на прохода Етер. И ако следвате правилно нарежданията ми, това ще стане, без дори да се одраскате или изпотите.

ОСЕМ

Те втренчено го гледаха.

— Сър? — обади се Джарнки след известно време.

— Да, ефрейтор? — отвърна Клетус.

— Сър… Не разбирам какво искате да кажете — успя да каже Джарнки след моментна борба със себе си.

— Искам да кажа, че ще плените голям брой партизани, без самите вие да пострадате. — Той изчака, защото Джарнки отвори повторно уста, а след това бавно я затвори.

— Е? Това отговаря ли на вашия въпрос, ефрейтор?

— Да, сър.

Джарнки утихна. Но в неговите очи, както и в очите на останалите, насочени към Клетус, се четеше подозрение, граничещо със страх.

— Тогава да се захващаме за работа — подкани ги Клетус.

Той започна да разполага хората — един от другата страна на плиткия брод на реката, която тук правеше широк завой покрай поляната, двама долу на брега от двете страни на поляната, а останалите четирима — качени на дърветата по-далеч от реката, натам, накъдето биха тръгнали преминалите през брода партизани.

Последен настани Джарнки.

— Не се притеснявайте, ефрейтор — говореше му Клетус, носейки се във въздуха върху електрическия кон на няколко стъпки от мястото, където Джарнки се люлееше върху клоните, стиснал здраво автоматичната си пушка. — Ще видите, че партизаните няма да ви накарат да чакате дълго. Когато ги забележите, дайте оттук няколко изстрела към тях, а сетне слезте на земята, там няма да ви наранят. Вие сте раняван и преди, нали?

Джарнки кимна. Лицето му беше малко пребледняло. Беше кацнал върху един чатал на покритото с гладка кора, подобно на земен дъб дърво и не му беше никак удобно.

— Да, сър — отвърна той. В гласа му се долавяха много недоизказани неща.

— Но е било при нормални условия и останалите хора от частта ви са били около вас, нали? — продължи Клетус. — Не се оставяйте да ви уплаши разликата в сегашната ситуация. Тя няма да има никакво значение от момента, в който започне престрелката. Ще отида да проверя другите два брода и ще се върна скоро.

Той се насочи надолу по реката. Превозното средство, което яздеше, беше почти безшумно. Бръмченето му напомняше вентилатор за стая. В тишина би могло да се чуе от около петнадесет метра. Но джунглата в тази горна част на Кълтис беше изпълнена с животински и птичи звуци. Имаше един крясък, подобен на звука на трион, режещ дървета и повтарящ се през определени интервали, и друг, приличащ на силно хъркане, който продължаваше по няколко секунди, а сетне спираше и след известна пауза се възобновяваше. Но повечето от шумовете на горския живот бяха крясъци с различна височина, сила и мелодия.