Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 35

Не беше много красива гледка, но очевидно не тя беше причината за намръщването на Атайър.

— Какво е това? — поиска да знае той.

— То е за мен, лейтенант — отвърна бодро Клетус. — Знаете ли, имам протеза на лявото коляно. Не бих искал да ви задържам, вас и вашите хора, ако се наложи някъде да се придвижваме бързо пеш.

— О? Е-е… — Атайър продължи да се мръщи. Тъй като спря насред изречението, това бе достатъчно доказателство, че въображението му беше изневерило в усилията си да намери необходимото извинение, за да забрани вземането на коня. Все пак Клетус беше подполковник. Атайър се обърна остро към Арвид:

— Качвайте го тогава! По-бързо, лейтенант!

Той се зае отново да разпределя групата от около осемдесет души на двата въздушни товарни кораба, които чакаха на транспортната площадка на петнадесет метра един от друг.

Качването на борда премина гладко и леко. След двадесет минути вече се плъзгаха над върховете на дърветата на север, към прохода Етер, а небето над далечните планински вериги беше започнало да просветлява от изгрева.

— Какви са плановете ви, лейтенант? — започна Клетус, когато двамата седнаха един срещу друг в малкото пътническо отделение на кораба.

— Ще извадя картата — каза Атайър, отбягвайки сърдито погледа на Клетус. Порови в металния сандък на пода между краката си и измъкна карта на терена — екзотианската част на планините около прохода. Разгъна я върху коленете на двамата.

— Ще разположа постовете ето тук — Атайър очерта с пръст дъга през джунглата върху склоновете на планината — около триста метра под прохода. Освен това ще поставя две резервни групи по-нагоре, от двете страни на самия проход. След като партизаните минат оттам и се приближат по пътеката достатъчно до долната извивка на линията на постовете, резервните части ще се придвижат зад тях и ще ги обкръжим… Това е, ако изобщо има някакви партизани.

Клетус не обърна внимание на последното изречение.

— А какво ще стане, ако партизаните не минат по пътеката? — попита той. — Ако веднага след като преминат от тази страна на планината, тръгнат наляво или надясно в джунглата?

Атайър погледна Клетус отначало недоумяващо а след това засегнато, като студент, на когото е зададен некоректен въпрос.

— Моите резервни части ще се оттеглят пред тях и ще алармират постовете — отвърна той грубо. — А останалите мъже могат да ги проследят. Във всички случаи ще ги обградим.