Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 142

— Знам, че сте го направили — отговори Клетус.

— Но въпреки това си дошъл? Аз не бих го направил. — Дау отпи от питието си. — Или може би си дошъл да се предложиш вместо свободата на Дорсай? Ако е така, постъпил си глупаво. Аз и без това ще го освободя. Всичко което направи е, че ми спести неприятностите да те преследвам по целия свят. Знаеш, че ще трябва да те отведа на Земята.

— Сигурен съм — каза Клетус. — За да бъда изправен пред съд, който ще завърши със смъртна присъда. Която можеш да замениш с доживотен затвор — след което ще ме затворят някъде и най-вероятно безшумно ще изчезна.

— Точно така — отбеляза Дау.

Клетус погледна часовника на ръката си.

— Колко време измина от момента, в който вашите екрани уловиха кораба, с който пристигнах? — попита той.

— Около шест часа. — Дау остави напитката си и се изправи. — Не ми казвай, че си дошъл тук с надеждата, че ще те освободят? Може би шепата офицери, които беше оставил тук, да имат екран и да са уловили твоето пристигане. Но Клетус, ние ги преследваме по двадесет и четири часа на ден от момента, в който кацнахме. Те са прекалено заети да бягат, за да се притесняват за теб, дори и да имаха достатъчно сили и оръжие, за да предприемат нещо.

Той погледна втренчено Клетус за секунда.

— Въпреки това — каза той, обръщайки се към Свахили — няма да поемаме никакви рискове. Върви и кажи на местния командващ, да огради с кордон летището за совалки във Форали. И нареди една совалка да дойде от корабите. Ще качим Греъм на борда колкото може по-бързо. — Той отново погледна към Клетус. — Няма да си позволя да те подценя точно сега.

Свахили излезе, като подаде преди това пушката си на Дау.

— Ти никога не си престанал да ме подценяваш. И точно това те доведе тук — каза Клетус.

Дау се усмихна.

— Да. Това което казвам е пълната истина — продължи Клетус. — Имах нужда от лост за да променя историята и се спрях на теб. От момента, в който седнах на твоята маса на кораба, аз се заех със задачата да те накарам да се включиш в играта.

Дау облегна ръката, с която държеше оръжието, върху бара, като продължаваше да държи под прицел Клетус.

— Отдалечи се от него, Мондар — каза той на екзота, който през цялото време стоеше малко зад Клетус. — Не бих могъл да предположа, че би се жертвал, за да му дадеш възможност да се измъкне, но няма защо да рискувам.

Мондар се измести.

— Продължавай, Клетус — каза Дау. — Разполагаме с още малко време, докато чакаме. Не вярвам изобщо на това, което казваш, но ако си имал и най-малката възможност да ме манипулираш, бих искал да го узная.

— Няма много за казване. Започнах с това, че привлякох вниманието ти към мен. После ти показах военния си гений. След това започнах да създавам име за себе си сред новите светове, знаейки, че това ще ти даде идея — идеята, че би могъл да използваш това, което правех, като извинение за това, което сам искаш.

— И какво беше това? — Пушката в ръката на Дау не трепваше.