Читать «Тактика на грешките» онлайн - страница 141

— Нищо не е абсолютно сигурно, естествено. Но поради някои определели причини, аз съм достатъчно сигурен. Можеш ли да убедиш твоите хора да задържат действията си за седем дни?

Мондар се поколеба.

— Мисля, че мога. Само за седем дни. А какво ще правиш междувременно?

— Ще чакам.

— Тук? — попита Мондар. — Независимо, че в момента Дау събира най-добрите си части за последен удар? Аз съм изненадан, че изобщо напусна Дорсай за да дойдеш тук.

— Няма защо да се изненадваш. Ти знаеш, че аз знам, че вие екзотите по някакъв начин получавате информация за събитията по света по-бързо и от най-бързия междузвезден кораб. Затова ми се стори, че информацията ще ме настигне тук така бързо както и на всяко друго място. Мислиш ли, че съм сбъркал?

Мондар се усмихна леко.

— Не — отговори той. — Бих казак, че не си сбъркал. Бъди ми гост тогава, докато чакаш.

— Благодаря ти.

И така той остана на гости при Мондар през следващите три дни, през които направи инспекция на дорсайските части на Бакхала, порови се из библиотеката където Бил Атайър беше намерил смисъла на новия си живот, и възобнови познанството си в Уефер Линет.

Сутринта на четвъртия ден, докато двамата с Мондар закусваха, един млад екзот в зелена роба донесе лист хартия, който подаде на Мондар без да каже нито дума. Мондар му хвърли един поглед и го предаде на Клетус.

— Дау и петнадесет товара с елитни войски на Коалицията се е приземил преди два дена на Дорсай — съобщи Мондар.

Клетус се изправи.

— А сега какво? — погледна към него Мондар. — Няма какво да направиш? Без Дорсай какво ти остава?

— А какво имах преди да имам Дорсай? — възрази му Клетус. — Дау не иска Дорсай, Мондар, Дау иска мен. А докато аз мога да действам, той не е спечелил. Тръгвам веднага за Дорсай.

Мондар се изправи.

— Ще дойда с теб — каза той.

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

Совалката, с емблема на Екзотика върху металната стена, получи без проблем разрешение за кацане на площадката във Форали. Но когато излязоха заедно с Мондар, Клетус беше веднага обезоръжен от компетентно изглеждащи войници в униформи на Коалицията с бели ленти на обединените сили на Съюза и Коалицията върху десните ръкави, които явно бяха ветерани. Същите войници го преведоха през града, където не се виждаше никой от местните жители, а само окупаторите, до един военен самолет, който ги закара до къщата на Греъм.

Информацията за тяхното пристигане ги беше изпреварила. Придружиха ги до вратата на трапезарията, набутаха ги вътре и затвориха след тях. Там бяха седнали Мелиса и Ичан, с напитки, към които очевидно не проявяваха голям интерес. Те седяха сковано и неестествено като декор, на който да изпъкне Дау деКастрис, елегантен, в своята сиво-бяла униформа, застанал до бара в отдалечения край на стаята, също с питие в ръката.

На отсрещната стена стоеше Свахили също в униформа на Коалицията, с тежка лъчева пушка.

— Здравей, Клетус — каза Дау. — Очаквах да те намеря тук, когато се приземих. Изненадан съм, че пристигна след като си видял моите кораби на орбита. Или може би си смятал, че не сме успели да окупираме целия Дорсай?