Читать «Охлюв по склона» онлайн - страница 2

— А чий са тези пантофи? — попита той и се огледа.

— Не са пантофи — каза Перец. — Това са сандали.

— Ето значи — Домарошчинер се усмихна и извади от джоба си голям бележник. — Сандали? Много добре! Но чии са тези сандали?

Той направи крачка към ръба, предпазливо погледна надолу и веднага отстъпи.

— Седи човек на ръба — рече той — и до него сандали. Неизбежно възниква въпросът: чий са тези сандали и къде е техният притежател?

— Това са моите сандали — рече Перец.

— Вашите? — Домарошчинер погледна със съмнение големия бележник. — Значи вие седите бос? А защо?

— Бос, защото другояче не може — обясни Перец. — Вчера изтървах десния си пантоф и реших, че занапред тук винаги ще седя бос. — Той се наведе и надзърна през разтворените си колене. — Ей го там. Сега аз в него с камъчета…

Домарошчинер чевръсто го хвана за ръката и взе камъчето.

— Наистина, най-просто камъче — каза той. — Но това не променя нещата. Не разбирам, Перец, защо ме премятате. Пантофът не може да се види оттук — дори ако наистина е там, а там ли е той в действителност е особен въпрос, с който ще се занимаем малко по-късно: а тъй като пантофът не може да се види, значи вие не можете да разчитате камъчето да го улучи, дори ако притежавахте необходимата умелост и наистина искахте това и само това — имам предвид попадението… Но това ние тепърва ще изясним… — Той повдигна крачоли и клекна.

— И тъй, вие вчера също сте били тук — продължи той. — Защо? Защо вие двукратно идвате на ръба, където останалите сътрудници на Управлението, да не говорим за извънщатните специалисти, ходят само по нужда?

Перец се сви. Това е от невежество, помисли си той. Не, не, не е предизвикателство и злоба, на това не трябва да се придава важност. Това е просто невежество. На невежеството не трябва да се придава важност, никой не му дава важност на невежеството! Невежеството кенза в гората. Невежеството винаги кенза връз нещо.

— Сигурно ви харесва да клечите тук — подкупващо продължи Домарошчинер. — Сигурно много обичате гората. Обичате ли я? Отговорете!

— А вие? — попита Перец.

— Не забравяйте — отвърна Домарошчинер обидено и разтвори бележника. — Вие прекрасно знаете къде се водя, а аз се водя в групата Изкореняване, затова вашият въпрос, по точно вашият контравъпрос е лишен от смисъл. Вие прекрасно разбирате, че моето отношение към гората се определя от моя служебен дълг, а от какво се определя вашето отношение към гората — виж, това не е ясно. Не е хубаво, Перец, вие задължително трябва да помислите за това, за ваша полза ви съветвам, не за моя. Не трябва човек да е толкова неразбираем. Седи си на ръба, бос, хвърля камъни… Защо, пита се? На ваше място веднага бих разказал всичко на мен. И всички ще поставя на местата им! Ами откъде знаете, може да има смекчаващи обстоятелства и вас в края на краищата нищо да не ви заплашва, а, Перец?