Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 49
Маргарет Вайс
— Да стоим и да пазим Стърм. Пфу! — измърмори Флинт и хване здраво бойната си брадва.
Съществата, които прииждаха от гората, още не ги бяха забелязали. Вниманието им беше приковано в двете групички сражаващи се воини. Но Флинт знаеше, че е само въпрос на време. Стъпи твърдо на крака и заповяда грубо на Тас:
— Направи нещо за Стърм. Бъди полезен поне веднъж в живота си.
— Опитвам се — отвърна също толкова грубо Таселхоф, — но не мога да спра кръвта. — Той избърса лицето на рицаря с някаква условно чиста кърпа. — Ето, виж сам.
Стърм направи опит да стане, но болката прониза главата му и той отново се строполи.
— Мечът ми — изстена той.
Таселхоф извърна глава и видя стърчащия от гърба на каменното същество двуостър меч.
— Това е фантастично — изписка с широко отворени очи. — Флинт! Виж меча на Стърм…
— Знам, идиот такъв! — изрева джуджето и в същия момент видя, че към тях се насочва едно от съществата с изваден меч.
— Отивам да го донеса — изписка радостно кендерът. — Ей сегичка се връщам.
— Не… — изкрещя Флинт, като разбра, че Тас не вижда връхлитащия свещеник. Съществото замахна към врата на джуджето. То вдигна брадвата си, но в същия момент Таселхоф, който не откъсваше поглед от меча на Стърм, се изправи, хупакът му подкоси краката на Флинт и той се строполи с изненадан писък върху Стърм. Мечът на свещеника разсече празното пространство.
Таселхоф чу вика на джуджето и погледна назад, след което застина при вида на необичайната гледка — свещеникът нападаше Флинт, а той, незнайно защо, вместо да се отбранява, лежеше по гръб и риташе с крака във въздуха.
— Какви ги вършиш, Флинт? — извика Тас и без да се замисли, удари съществото с хупака си право в гърдите, а след това и по главата. То се строполи в безсъзнание. — Ето! Вече и вместо тебе ли трябва да се бия! — Кендерът му обърна гръб и се запъти към меча на Стърм.
— Да се биеш!? Вместо мен!? — Джуджето се задави от ярост и скочи на крака. Шлемът се бе свлякъл върху очите и му пречеше да вижда, Флинт го отметна назад точно в момента, когато върху него връхлетя друг свещеник и отново го събори на земята.
Танис откри Златна Луна и Ривъруайнд, застанали гръб до гръб, като тя отблъскваше съществата с жезъла. Три от тях лежаха мъртви в краката й, вкаменени и обгорени от синия огън на жезъла. Мечът на Ривъруайнд стърчеше забит в корема на друго вкаменено същество. Варваринът беше свалил късия си лък, единственото останало му оръжие, и изчакваше. В момента свещениците бяха отстъпили и обсъждаха стратегията си с приглушени нечленоразделни звуци. Танис усети, че ще нападнат всеки миг, и се притече на помощ, удряйки първия попаднал му с плоското на меча си, след което се извърна и посрещна следващия.
— Елате! — изкрещя им той. — Насам!
Неколцина от свещениците се обърнаха по посока на това неочаквано нападение, другите се поколебаха. Ривъруайнд стреля и повали един от тях, след което сграбчи Златна Луна за ръката и хукнаха след Танис, прескачайки мъртвите каменни тела. Полуелфът ги остави да го задминат и продължи да нанася удари с плоската част на меча си.