Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 46
Маргарет Вайс
— Ще отидем, където пожелаем, братко — изръмжа Карамон.
Глупак! — помисли си Танис и понечи да му изкрещи някакво предупреждение, но все пак реши да остане в храстите, в случай че се сбъднеха нарастващите му страхове.
Златна Луна и водачът отидоха при колата. Ривъруайнд плътно я следваше, а Карамон и Стърм застанаха малко встрани и загледаха с любопитство. Когато стигнаха задната част, свещеникът я побутна с увитата си ръка. Тя се отдръпна от него, пристъпи напред и надникна вътре. Всичко премина пред очите на Танис за един миг. Избухна синя светлина и се чу вик. Златна Луна изпищя и отскочи назад, а Ривъруайнд застана пред нея. Свещеникът поднесе до устните си някакъв рог и го наду.
— Карамон! Стърм! — изкрещя Танис и вдигна арбалета. — Това е кап… — Върху главата му се стовари нещо тежко и го повали на земята. Чифт силни ръце го стиснаха за гърлото и натикаха лицето му в калта и мокрите листа. Хватката се затегна. Танис отчаяно се опитваме да си поеме въздух, но носът и устата му бяха пълни с кал. Пред очите му избухнаха искри и той трескаво сграбчи ръцете, които се опитваха да прекършат гръкляна му. Но хватката беше много здрава и той почувства, че започва да губи съзнание. Напрегна мускули за последен отчаян отпор, когато чу приглушен крясък и хрущене на кости. Ръцете пуснаха гърлото му и тежестта се свлече от него.
Полуелфът се изправи и трескаво си пое въздух. Избърса лицето си от калта и видя Флинт, който стоеше до него, вдигнал тежка цепеница в ръце. Но джуджето не гледаше него, а тялото в краката си.
Танис проследи изцъкления му поглед и също прикова ужасени очи в тялото. То не беше човешко! От гърба му стърчаха кожени криле. Плътта му бе като на гущер, а пръстите на огромните ръце и крака завършваха с криви нокти. Въпреки това съществото бе ходило изправено като човек и беше облечено в сложна броня, в която имаше отвори за крилете. Но видът на лицето го накара да потръпне — не бе виждал подобно нещо нито в Крин, нито в най-ужасните си кошмари. Беше почти човешко, но изглеждаше така, сякаш някой го е преобразил насилствено в гущерско!
— В името на всички богове. — прошепна изумено Райстлин и се приближи до Танис. — Какво е това?
Той не успя да отговори, защото с периферното си зрение видя нов син отблясък и чу вика на Златна Луна.
Отначало, когато надникна в колата, тя се зачуди каква е тази ужасна болест, която може да превърне кожата на човек в люспи. Понечи да докосне нещастния свещеник с жезъла си, но в същия момент той се хвърли върху нея и посегна да й го отнеме с хищните си пръсти. Златна Луна инстинктивно се дръпна назад, но свещеникът реагира бързо и впи нокти в жезъла. Избухна ослепителна синя светлина. Съществото изпищя и падна в колата, разтърсвайки обгорената си ръка. Ривъруайнд и извади меча си и тръгна да защитава Дъщерята на Главатаря.
Но неочаквано се спря, изтърва оръжието и задъхан отстъпи назад, без да направи никакъв опит да се защити. Груби ноктести ръце сграбчиха Златна Луна изотзад. Отвратителна люспеста ръка затисна устата й. Тя се опита да се изтръгне и тогава видя Ривъруайнд. Той се взираше ужасен в съществото в колата, лицето му беше мъртвешки бледо, а дишането му — накъсано и повърхностно като на човек, който се събужда от кошмарен сън и открива, че той е действителност.