Читать «Дракони на есенния здрач» онлайн - страница 160

Тика винаги се беше възхищавала на Райст и обожава ще да слуша разказите му за страховитите приключения в прословутите Кули на Висшата Магия. Грижеше се за него не само защото го уважаваше, а и защото винаги бе оказвала помощ на слабите и болните. Освен това се надяваше, че грижите й няма да останат незабелязани от брат му, когото тя харесваше.

Танис не знаеше кое трябва да го безпокои повече — влошаващото се състояние на магьосника или любовният роман между възрастния воин и младата барманка, която той, въпреки слуховете, смяташе за невинна и уязвима.

Имаше и друг проблем. Стърм не можеше да преживее унижението, че е затворник и го превозват в клетка като някакво животно, и бе изпаднал в тежка депресия, от която можеше и да не излезе. Той или по цял ден се взираше през решетките, или изпадаше в дълбок сън, подобен на кома.

Танис трябваше да се пребори и със собствените си душевни терзания, чието физическо въплъщение бе свилият се в ъгъла елф. Мисли за дома му в Куалинести го връхлитаха всеки път, щом го погледнеше. С приближаването към родината спомени, които смяташе за отдавна погребани, го докосваха със смразяващ допир, наподобяващ този на неумрелите в Черната гора.

Гилтанас му бе приятел от детинство, дори нещо повече — чувстваше го като брат. Израснали в един дом и приблизително на една възраст, двамата бяха играли заедно, бяха се боричкали и шегували. Когато по-малката сестра на Гилтанас порасна достатъчно, момчетата позволиха на очарователната русокоска да се присъедини към техните игри. Едно от най-големите им удоволствия бе да дразнят по-големия брат, Потиос, напълно обзет от отговорностите и скърбите на всички юноши. Гилтанас, Лорана и Потиос бяха деца на Говорителя на Слънцата и владетел на елфите в Куалинести, пост, който най-големият брат щеше да наследи след смъртта на баща си.

На някои в кралството се стори странно, че Говорителят бе прибрал в дома си нещастното сираче на жената на покойния си брат. Изнасилена от човек, тя почина от скръб няколко месеца след раждането на бебето. Но Говорителят, който имаше силно развито чувство за отговорност, бе приел детето без колебание. Съжали за решението си едва след години, наблюдавайки с все по-голяма тревога романтичните чувства между любимата му дъщеря и полуелфа. Ситуацията бе неприятна и за Танис. Тъй като бе наполовина човек, младежът съзря по-рано, нещо, което бе непонятно за Лорана. Той разбра, че връзката им ще донесе нещастие на семейството, което обичаше като свое, а освен това усещаше и първите признаци на душевните терзания, които щяха да го измъчват цял живот — битката между елфската и човешката му природа. Танис напусна Куалинести на осемдесет години, които се равняваха на двайсет човешки. Говорителят опита да прикрие облекчението си от младия полуелф, но и двамата бяха наясно със ситуацията.