Читать «Метаморфозата» онлайн - страница 7

— Доста интригуващо. — отвърна Пи и двамата с химикът се спогледаха за миг.

— Как го поехте? — запита на свой ред Питър.

— Онова… — неуверено рекох аз.

— Да. „Метаморф 17“.

— Не знам. — отвърнах. — Халосаха ме и щом дойдох в съзнание вече не бях обикновен човек.

— Интересно. — продума химикът. — Много интересно.

— Да. И аз така мисля, Пит. — намеси се Пи. — Но нека си доиграем партията. Господин Мелдън ми е обещал реванш.

— Добре, Браян. — рече Дрейк и допълни. — Нали ще ни погледате докато свършим? — погледна към мен.

— Да. — отвърнах и те започнаха.

Изходът от партията сигурно беше предрешен още в самото начало, преди да пристигна, защото Пи почти бе успял да смаже съпротивата у противника си и да го остави с няколко фигури. Но в следващите ходове Дрейк почти успя да постигне равенство. Когато изведнъж командосът се възползва от една не така добре огледана ситуация и безпроблемно достигна до заветното „шах“.

Двамата станаха и си стиснаха ръцете спортсментски. Размениха си няколко похвални реплики, а после химикът се отдръпна, за да седна аз на неговото място.

— Добре. Господин Мелдър. — започна командосът. — Изберете с кои фигури ще играете.

— Белите. — решително посочих аз и двамата внимателно наредихме армадите по полетата. Имаше нещо странно в подреждането на Пи, но реших да го премълча пред него.

Тази партия продължи малко по-дълго от предишната. Макар командосът да успяваше да отрази атаките ми и на своя глава да подема свои нападения, не можа да победи белите воини. На тридесет и седмият ход го матирах.

Отново си стиснахме ръцете и съкрушен от новата загуба Пи си тръгна. Останах да изиграя една партия с химика, а после и аз се прибрах в стаята си.

Бях на балкона и от там гледах група диви свине, ровещи се в пръстта близо до оградата на хижата. Приличаха на малки деца, които си играеха в пясъчник.

Когато изведнъж се появи едно по-тлъсто прасе и избута няколко от по-малките. Но вместо да започне да рови из пръстта, то се надигна и изправи. Едва тогава усъзнах, че това беше нещо друго.

Изведнъж създанието се прехвърли през оградата и се затича с всички сили към балкона ми. Онемях от ужас.

Изплашен до смърт се втурнах в стаята си. Изтичах до вратата. Хванах дръжката и се опитах да отворя вратата, но бях забравил, че е заключена.

В същия миг от към гърба ми долетя рев. Завъртях глава назад и погледът ми срещна една отвратителна грамада.

Животното ме сграбчи с подобните си на ръце израстъци и аз изкрещях от ужас…

Събудих се от виковете си.

Не можах да заспя. Тегнеше ме познатото чувство за приближаваща беда. А и освен това химикът и Пи не ми вдъхваха доверие. Защо на двамата им бе нужно да научат историята ми? И защо командосът толкова настояваше, че съм го победил блестящо като самият той не беше много добър? Аз го бях усетил, а и онази грешка в подреждането на фигурите върху дъската…