Читать «Принцесата» онлайн - страница 158

Капнали и доволни Джей Ти и Арайа седяха на мокрия мраморен под на банята.

— Защо ме гледаш така странно? — попита Арайа.

— Просто си спомних за принцесата, с която се запознах на острова. Не искаше нищичко да направиш сама. Как се сърдеше, че един обикновен гражданин иска да седне до тебе! А сега височайшата дама изкъпа собственоръчно тия мръсни хлапета.

— Ланкония има нужда от деца. Всъщност всичко, което съм правила, е било винаги за Ланкония.

— Така ли? — Очите му пламтяха. — Всичко ли си правила единствено за Ланкония?

Нямаше място за повече думи. Сграбчиха се като безумни.

— Миличка моя! Толкова ми липсваше! Толкова жадувах за теб…

Любиха се на студения под. Той я облада с такава дива страст, че Арайа се чувстваше като отнесена от порой — тя проплакваше, викаше, молеше със страстен шепот да не престава… Когато пред очите им експлодира едновременно огненото кълбо на върховната наслада, Арайа имаше чувството, че цялото й тяло се разлетя на хиляди парченца.

Джей Ти пръв се раздвижи. Със забулени още от унеса очи той сякаш се изненада, че вижда Арайа до себе си. Надигна се смутено.

— Аз трябва да вървя. Трябва… да се махна оттук… — С треперещи пръсти той се опитваше да постегне униформата си. „Да се махне! Да избяга веднага…“

Сякаш го гонеха сто дяволи. Не вървеше, а по-скоро тичаше през парка. Спря чак в Градината на краля. Ръката му трепереше, когато запали цигара.

„Изкушение! — помисли си той. — Всичко в тази страна те привлича…“

Всичко беше толкова необичайно! Когато си гладен — някой вече е поднесъл яденето. Хвърлиш дрехите си на пода, някой в миг ги е прибрал. Около него пърхаха добри духове, готови да прочетат в очите му всяко желание, преди да го е изрекъл. Потрябваше ли му кола — тя беше готова на часа, шофьорът вече чакаше. Всичко зависеше от самия него — да стои до среднощ, да става в зори, да мързелува или да работи по двадесет часа на ден! И сам можеше да избира: плуване, езда, излети в планината или онези вълнуващи бойни изкуства… Или разходките в прохладните уханни градини.

Но най-вълнуващото изкушение беше Арайа. Наблюдаваше я непрекъснато, навсякъде. С какво усърдие само беше къпала децата! Това беше наистина една сърдечна и мила жена, точно както я определи кралят! Само че тази жена беше скована от бронята на дворцовия протокол. Сега самият той я разбираше по-добре, защото знаеше как е отрасла. Какво би станало от него, ако и той беше възпитаван тук, в двореца? Дали нямаше и той да разиграва сцени като Тоби, че са му поднесли някоя неузряла ягодка? Сигурно щеше да е свикнал с услужливите ръце на слугите дотолкова, че изобщо да не ги забелязва и спокойно да обсъжда пред тях и най-интимните си тайни.

Откакто знаеше, че гвардията пое охраняването на Арайа, Джей Ти свърши страшно много работа. С помощта на двама секретари направи списък на хората, които биха се облагодетелствали най-много от смъртта на Арайа. За ужас на прислугата той прекарваше цели часове в кухнята, за да долови нещо от брътвежите и клюките. Но напразно. Не направи нито крачка напред в разкриването на убиеца.