Читать «Преследваният» онлайн - страница 40

Двамата милиционери кимнаха мрачно и кльощавият каза:

— При социализма си имахме работа с наркотици, проституция, черна борса, ей такива неща. Капитализмът обаче създаде нови, огромни възможности за престъпна дейност. Понастоящем големите пари са във фирми като вашата. Тук вече…

— Какво искат от мен? — прекъсна го Алекс.

— Трудно е да се каже — отвърна намръщено дебелият. — Обикновено става дума за рекет. „Плати ни няколко милиона или ни дай дял от текущата печалба, и ще те оставим на мира, иначе ще избием хората ти.“ Боя се обаче, че това е оптимистичният сценарий.

Алекс помисли малко, после с неохота запита:

— А кой е песимистичният?

Беше ред на кльощавия да говори:

— Може би в конкретния случай някой, да кажем, конкурентна фирма, им плаща, за да ви унищожат. Или да ви подкопаят финансово, за да може конкуренцията да ви погълне. Така или иначе, те ще продължат да избиват хората ви, докато ви съсипят или докато приемете условията им. Тези хора са извънредно амбициозни, изобретателни и безскрупулни. — Той погледна за потвърждение към дебелия, който кимна одобрително. — Ето например — продължи кльощавият — само преди два месеца удариха една банка. Докато ония се усетят какво става, дванайсет от висшите им мениджъри бяха убити.

— Мафията, значи — каза замислено Алекс, който се отвращаваше дори само при произнасянето на тази грозна дума. — Те не са ли организирани в нещо като семейства или банди? Допускам, че мафията не е някаква хомогенна тълпа, нали?

— Точно така, прав сте — потвърди кльощавият, който явно се чувстваше в свои води. — Само допреди две години можехме да кажем със сигурност коя групировка стои зад всичко това, кой е главатар на групировката, какви са съставът и организационната структура на отделните банди, до последния редови поръчков убиец. Ала в днешно време групировките станаха толкова много…

Той замълча и огледа внимателно посърналите им лица.

— Дори ония, които познаваме от отдавна, се умножават, сливат и разделят толкова бързо, че им загубихме сметката. Те са по-силни от нас, по-многочислени, по-добре въоръжени и, честно казано, по-умни.

— Можете ли да ни защитите от тях? — попита притеснено един от директорите на фирмата, явно от името на всички.

Уместен въпрос. Двамата милиционери се спогледаха многозначително. Когато отново се обърнаха към Алекс и хората му, на лицата им бе изписана уплаха. Дебелият се покашля нервно, преди да отговори:

— Във всеки случай можем да опитаме. Като начало да зачислим повече хора за разследване на случая, да разпитаме местните информатори, да поставим униформена охрана пред офисите ви и други такива неща. Ние обаче не сме в охранителния бизнес, пък и, честно казано, вие имате прекалено много служители, за да можем да ги пазим всичките. — Той завъртя очи нагоре и въздъхна дълбоко. — Шестима убити.