Читать «Преследваният» онлайн - страница 31

От фирмата знаеха, че статистически значителен брой женени богаташи биваха убивани от собствените си съпруги или любовници. Причините в голямата си част бяха очевидни и тривиални: съпружеско незачитане, изневяра, но най-често обикновена алчност. Нищо в техния бизнес не беше по-трудно за предотвратяване от убийство на съпруг, а оценителите на риска изискваха пълно проучване на кандидата. И копоите на фирмата с радост бяха откликнали — в края на краищата подслушването на ВИП клиенти в собствената им спалня беше далеч по-забавно занимание от обичайните за тази професия следене и наблюдение.

Ала всички събрани до момента данни сочеха едно: бракът на Коневич беше стабилен. В крайна сметка за момента и за обозримото бъдеще Елена бе категоризирана като нискорискова партньорка.

През януари 1992 г. в „Московские новости“ се появи първата от поредица статии за изумителния и загадъчен вундеркинд Алекс Коневич. Докато други новоизлюпени руски богаташи и всякакви псевдовеличия търсеха публичност и молеха да бъдат забелязани, до момента Алекс бе използвал всичката си изобретателност, за да остане в сянка. Парвенюта, които не можеха да се сравняват с него по нищо, се пъчеха и даваха подкупи, за да бъдат видени и по възможност заснети пред някое от считаните за елитни заведения на Москва, докато паркираха чисто новите си беемвета и мерцедеси в компанията на главозамайващи фотомодели и платени компаньонки — обикновено наети за случая, колкото да произведат съответното впечатление.

В столицата никнеха като гъби пиар агенции, а пред вратите им се виеха опашки от реални и измислени знаменитости, готови да раздават пари и услуги на всеки, който им осигуреше снимка във вестник, кратко споменаване в светската хроника, няколко секунди слава. При старата система всички бяха бедни, нямаше с какво да се похвалят, а още по-малко да покажат пред останалите. Нещо повече — да надигнеш глава бе почти сигурна гаранция, че ще ти бъде отсечена. Ала от пепелищата на комунизма полека-лека израстваше един различен свят — някогашните желания и апетити, безцеремонно потъпквани в течение на десетилетия, изведнъж разцъфтяха с пълна сила и никой не се срамуваше да си ги задоволява пред очите на тълпата. Хиляди помпаха егото си, опиянени от общественото внимание. Техният идол бе Доналд Тръмп, те копнееха да живеят неговия живот, да имитират неговия публичен образ, да бъдат известни с това, че са известни.

Докато Алекс живееше като отшелник — човек, когото малцина познаваха и почти никой отблизо. Избягваше партита и клубове и категорично отказваше всякакви молби за интервюта. В стремежа си да запази своята анонимност бе издал вътрешна заповед, по силата на която всеки служител в огромната мрежа от фирми на „Коневич и сие“ бе длъжен да подпише декларация за конфиденциалност — сериозен юридически документ, отнемащ му правото да разгласява каквото и да било за своя работодател. В резултат на всичко това медийният интерес към тайната на личния му живот се бе изострил неимоверно. Един от най-богатите хора в страната, момчето милионер — така го наричаха медиите. И същият този човек се опитваше да остане анонимен?!