Читать «Преследваният» онлайн - страница 30

Месец след запознанството им Алекс й бе предложил брак и тя бе приела. Той бе настоявал на граждански брак по бързата процедура, докато тя с нокти и зъби се бе борила за църковна венчавка и накрая бе надделяла. Младите влюбени бяха свързани в свещен съюз, докато смъртта ги раздели, от рунтав поп с дълга настръхнала брада в чаровна православна църквица сред пасторалния пейзаж на глухата руска провинция.

Яростната неотстъпчивост, с която Елена бе настоявала на църковна церемония, бе възприета от фирмата като добър знак. Очевидно въпреки десетилетията безбожен комунизъм родителите й тайно я бяха възпитали в християнски добродетели; можеше да се очаква, че и шестата Божия заповед е оставила следи в душата й.

Елена нямаше вкус към луксозни вещи и излишества. Малко по-скъпи дрешки, някое и друго бижу — това беше единствената промяна в начина й на обличане и поведение, и то не като личен избор, а по-скоро като неизбежната цена на социалния статус. Ако зависеше от Алекс, той би я изпратил да изкупи половината магазини на Париж. Ала за ежедневното си облекло тя си бе останала привърженичка на джинси и широки пуловери, докато малкото й бални тоалети така си и стояха в опаковките и се изваждаха само за тържествени случаи или делови срещи.

Семейство Коневич никога не се препираха за щяло и не щяло, нито веднъж не се бяха скарали. Обичаха секса, и то само помежду си, чест и здравословен — никакви отклонения, никакви извратености, никакви езотерични помагала. От фирмата знаеха това със сигурност.

Буквално на следващия ден, след като Алекс за пръв път бе потърсил услугите им, „Малкъм Стрийт Асошиътс“ бяха изпратили свои хора да проникнат незабелязано в дома му и го бяха натъпкали с електроника. Всички техни женени кандидат-клиенти бяха обект на електронно наблюдение, което продължаваше и в началните месеци след сключване на договора — една фирмена тайна, за която клиентът изобщо не подозираше. И понеже услугите им включваха прочистване на помещенията от подслушвателни устройства, това им даваше възможност да поставят свои собствени бръмбари, които никой впоследствие да не открие.