Читать «Преследваният» онлайн - страница 187

— По закон могат да те държат четири дни, преди да получиш право на пускане под гаранция. Поисках още утре да се явиш на изслушване. Не могат да откажат.

— В какво съм обвинен?

— Изтекла виза.

— Но ти лесно можеш да докажеш, че това не е вярно!

— Разбира се. Ако всички се придържат към истината, няма да е трудно.

— Моля те, Ем Пи, изкарай Елена от затвора. Не ме е грижа какво ще стане с мен, не ме интересува какво ще ми коства това, само я изкарай.

— Ще се постарая.

Първият сигнал, че за Юри Ходорин се задават тежки дни, беше повече от ясен: петима негови директори на компании се озоваха практически едновременно, за по-малко от три часа, в пет различни морги в Санкт Петербург. При убийствата им бяха използвани различни похвати — от разстрел през намушкване с нож до отрова. Вече втори руски град ставаше сцена на целенасочено избиване на висши мениджъри на компании; никой не можеше да каже кой е на ред и дали убийствата ще продължат.

На следващия ден последният въпрос получи твърде категоричен отговор: още шест трупа. Това вече не беше съвпадение, нито проява на лично отмъщение или гняв. Убийствата бяха извършени професионално, методично и целенасочено и едва ли щяха да спрат дотук.

Едва на трийсет и три, а вече втори по богатство в Русия, Юри Ходорин беше амбициран след още една добра, доходна година да стане номер едно. Подобно на Алекс, и той бе започнал бизнеса си млад и навреме, преди рухването на комунизма да отприщи пътя към големите пари. В капитализма бе влязъл с летящ старт; империята му беше огромна, печеливша и силно диверсифицирана. Наричаше се „Предприятия Център“ — твърде невинно наименование за холдинг, контролиращ всичко: от петролни залежи до телевизионни канали, от заведения за бърза закуска до хотелски вериги, плюс още безброй други по-дребни фирми. Всеки месец холдингът поглъщаше нови и нови компании, които произвеждаха необозрим асортимент продукти и услуги.

На сутринта след втората вълна убийства пред офиса на „Предприятия Център“ в Москва се появиха двама лейтенанти от московската милиция. Бяха странна двойка — единият възрастен и дебел, другият кльощав и млад. Поискаха среща с Ходорин и му съобщиха неприятната вест, че е обект на тормоз от страна на мафията. И, не, добавиха те, много съжаляваме, но не сме в състояние да ви предложим защита, останали сме без хора и едва имаме сили да опазим участъка. Но на тръгване услужливо поставиха на бюрото му визитка на човек, който положително можел да му помогне.

На четвъртия ден рано сутринта в три офиса на Юри бяха хвърлени запалителни бомби. Местните пожарни команди подозрително бяха отправени от диспечерите си на погрешни адреси и трите сгради изгоряха до основи. Застраховките щяха да покрият щетите, но изпадналите му в паника служители заплашиха, че ще престанат да идват на работа. Към края на този изнурителен ден, след като за пореден път градската милиция му отказа охрана, Юри се обърна към най-високата инстанция — лично към министъра на правосъдието Анатолий Фьодоров, и отчаяно го помоли за помощ. Фьодоров издаде поредица от съчувствени звуци и с най-общи фрази му обеща цялата си подкрепа. Само дето пропусна да уточни в какво ще се изразява тя.