Читать «Преследваният» онлайн - страница 16

Защо да рискуват да ги хванат, след като имаше толкова по-добра алтернатива? Къде-къде по-лесно беше някой просто да ги посрещне на летището в Будапеща и тихомълком да им подаде пушкалата.

На 19 август 1991 г. кремълските старци направиха последния си отчаян опит да спасят империята, която вече висеше на нокти над пропастта. Горби, който бе нанесъл такива непоправими вреди с провалените си опити за реформи, се беше оттеглил за лятна почивка в дачата си в Сочи, когато глутница озверели служители на КГБ щурмуваха сградата и го взеха за заложник. През това време в Москва група съзаклятници, между които министър-председателят, вицепрезидентът, началникът на Генералния щаб, министърът на отбраната и шефът на КГБ, светкавично завзеха всички органи на властта.

Към столицата се отправиха няколко хиляди души редовна войска. Студиата на държавната телевизия бяха окупирани; язовирите, снабдяващи Москва с питейна вода, завардени. Пред всички хранителни складове бе поставена тежко въоръжена охрана. По стратегическите кръстовища из града патрулираха танкове — обичайният признак за пуч.

Като следваща мярка съзаклятниците дадоха телевизионна пресконференция, на която се представиха като спасители на комунизма и на Съветския съюз. Беше тотален провал. Това бяха сбръчкани, склерозирали старци, неприятни, злобни и уплашени. Последното им личеше отвсякъде. Ръцете им трепереха, гласовете им кудкудякаха пискливо, лицата им изразяваха единствено намусена враждебност.

Те никога преди не се бяха усмихвали на народа си; какъв бе смисълът тепърва да се учат на това?

И което бе най-лошото, превратаджиите изглеждаха дезорганизирани, немощни жалки вкаменелости, а в решителен исторически момент като този това бе последното, от което се нуждаеше дълбоко разделеният и наплашен руски народ.

Да се каже, че целият този цирк дойде като небесен дар за Борис Елцин — роден опортюнист и неуморен бунтар, — би било твърде слабо. Той незабавно събра около себе си шумна банда себеподобни размирници и издаде пламенен апел към руския народ за обединение в защита на демокрацията. Огромна настръхнала тълпа започна да се стича към сградата на руския Върховен съвет, скандирайки лозунги, надавайки подигравателни викове, предизвиквайки пучистите да излязат навън и да се опитат да я усмирят. Явно самите съзаклятници си бяха мислили, че доблестните съветски граждани ще реагират на действията им според най-добрите руски традиции — като уплашено, покорно стадо овце. Войнствената съпротива на тълпите ги смая и изплаши.

Половината настояваха гръмогласно цялата тълпа да бъде изклана, а труповете — провесени на уличните стълбове за назидание. Крайно време е самозабравилият се руски народ да получи своето предупреждение, крещяха те. Оня мокър глист Горби се бе оказал жалка подлога. Нацията се беше размекнала и отпуснала, та едно хубаво клане щеше да й послужи за назидание. Колкото повече трупове, толкова по-добре.

Другата половина се чудеха дали кървавият спектакъл няма да предизвика още по-големи размирици. Не че имаха някакви морални скрупули. Както е казал великият Ленин — повтаряше до отмаляване един от тях, сякаш другите имаха нужда да го чуват отново и отново, — за да направиш омлет, трябва първо да счупиш яйцата. Ала в последно време сред народа се зараждаше известна неприязън към тираните. В тези смутни времена, ако направим погрешния ход, може и ние да увиснем на уличните стълбове. Не обръщайте внимание на тълпата, настояваха те, в един момент ще й писне, хората ще огладнеят и ще се разпръснат в тъмното.