Читать «Преследваният» онлайн - страница 136

— Къде се намира той?

— В Ню Йорк.

— Това е голям град. Къде точно?

— Не знам със сигурност.

Голицин знаеше, че тя лъже. При нея всяка втора дума беше лъжа.

— Ако не знаеш, как успя да се свържеш с него?

— Какво значение има? Приемаш ли или не?

— Какво ще получиш ти, ако приема?

— Разумен дял от печалбата. Не прекомерно голям. Да кажем, трийсет процента. В края на краищата идеята е моя.

Голицин прекрасно разбираше какво си е наумила тя. Искаше да докопа парите му. Неговите милиони. Най-напред щеше да се сдуши с Коневич, после двамата щяха да намерят начин да го оберат до шушка.

Е, хубаво. Голицин също знаеше какво иска. Повече от всякога, повече от всичко той желаеше смъртта на тоя хлапак. Искаше го мъртъв. Просто умрял, вкочанен, изстинал. Фактът, че съсипваше компаниите му — а той ясно чуваше подмятанията и злобния кикот около себе си, — само го караше да ненавижда Коневич още повече.

Той се облегна назад и си пое дълбоко въздух на няколко пъти, за да проясни мозъка си. Може би да убие Коневич все пак би било грешка. Може би се бе поддал на емоции и се държеше незряло, късогледо. Всъщност да го привлече на своя страна наистина беше велика идея. С всеки изминал момент при мисълта за това му ставаше все по-добре — нека да остави гения да удвои и утрои богатството му, нека да му помогне да си изцапа ръцете, а ако Коневич си позволи макар и един грешен ход, ще намери начин да го ликвидира така, че да го унижи за последно. Защо пък не?

Да го убие беше най-лесното.

Той попита с привидно безразличие:

— И как реагира Коневич на офертата ти?

— С интерес. Постави някои свои искания. Не се безпокой, знам как да се оправя с него.

— Е, добре — изръмжа Голицин. — Действай. Сключи сделката. Да видим какво ще излезе от тая работа.

15

Началото на октомври 1993 г.

Минаваше полунощ, а Елена лежеше будна в леглото и опресняваше английския си, гледайки стар американски уестърн по телевизията. В един момент престрелките бяха прекъснати от не по-малко досадна реклама на паста за зъби и тя превключи на Си Ен Ен, колкото да хвърли бегъл поглед на случващото се по света. Двамата с Алекс бяха в апартамента си в „Плаза“, брояха дните и очакваха обаждане от шефа на Воронин, който и да беше той.

Изведнъж тя се пресегна през леглото и разтърси съпруга си, който бе задрямал.

— Алекс, гледай какво става!

Алекс надигна глава, протегна се, хвърли поглед към екрана и замръзна. Колона танкове бяха заели позиции и бълваха залп след залп по неугледната сграда на руския парламент. Горните етажи бяха в пламъци. Снаряди се забиваха във фасадата, дъжд от стъкла и отломки се сипеха по бетонния плочник отдолу.

Гласът на невидимия кореспондент коментираше зад кадър с театрален тон:

— Върховният съвет, както все още е известен руският Конгрес, преди седмица гласува решение за освобождаването на Борис Елцин от поста президент на Русия и за замяната му с твърдолинейния вицепрезидент Александър Руцкой. Само преди няколко часа в същата тази сграда Руцкой подписа указа, с който се обяви за президент. Конфликтът между двамата продължава вече няколко месеца, като крайнодесните и комунистическите депутати, контролиращи мнозинството в парламента, за начало приеха закони, ограничаващи до голяма степен правомощията на Елцин и спъващи реформите му, а сега и решение за неговото отстраняване. През последната седмица в столицата се наблюдават изолирани престрелки. От днес Русия има двама президенти. А с последните развития на обстановката… на карта е заложена самата демокрация в страната.