Читать «Преследваният» онлайн - страница 5

Нямаше как този болезнен спомен от детството да не бе нахлул светкавично в главата на Алекс, когато чу историята на това бедно момиче и неговата умираща майка. Имай милост, Алекс! Само ти си в състояние да спасиш бедната й майчица от ужасна и практически гарантирана смърт. Тя ще се мята в леглото, ще храчи кръв и всичко това по твоя вина.

— Съжалявам, не мисля, че сте подходяща.

Олга бе получила указания да си издейства назначението, каквото и да й струва това, а тя бе вложила всичко, на което бе способна, че и отгоре. Изведнъж бляскавата й доскоро кариера бе съсипана.

Крапченко се протегна напред и изключи касетофона. От устните на Голицин се изтръгна глуха въздишка — донякъде от разочарование, донякъде от възхищение. Наведе се напред и извънредно внимателно разгледа най-горната снимка на Алекс Коневич, направена от Олга. Лицето на снимката беше слабо, с тъмна коса и тъмни очи, красиво, но малко хлапашко; усмивката му изглеждаше изкуствена, дори сякаш насилена.

В присъствието на Олга никой не се усмихваше насилено. Никой.

— Може би трябваше да му пратим момченце? — изръмжа Голицин.

— Няма данни за такова нещо — отвърна Крапченко. — Разпитахме някои от бившите му съученици в техникума. Пада си по жени. При това няма нищо против мимолетните връзки.

— Може да е претърпял трудова злополука — продължи Голицин. — Или да са го кастрирали. — За него това беше единственото смислено обяснение.

Или пък може би подозираше Олга.

— Погледни го само, издокарал се е като някакво американско юпи! — изсумтя презрително Голицин, като почука с пръст по снимката.

Това беше самата истина. Коневич изобщо не приличаше на руснак с бежовите си памучни панталони и светлосиня, вероятно вносна, памучна риза с копченца на яката и без вратовръзка, с навити до лактите ръкави. Снимката беше неясна, зърнеста и не особено добре композирана, но и на нея Коневич имаше вид, сякаш бе излязъл от американски каталог за потребителски стоки — млад, разглезен капиталист, който тепърва има да се развива. Голицин моментално го намрази.

През последните три денонощия го бяха следили неотлъчно. Наблюдаващите бяха извънредно впечатлени от видяното. Описваха го като работохолик, като робот и бяха видимо изтощени от усилието да следват неговия ритъм. Човекът навърташе сточасова работна седмица без почивни дни, през всяка минута от която припряно вършеше нещо.

Широкоплещест и с плосък корем, той положително полагаше големи усилия, за да поддържа превъзходната си физическа форма. Олга бе чула от рецепциониста, че имал черен колан по някакво малко известно азиатско бойно изкуство. Всеки ден прекарваше по един час във фитнеса. И то преди работа. И понеже идваше в офиса си точно в шест сутринта, а рядко си тръгваше преди полунощ, сънят явно не беше сред приоритетите му. Олга си бе отбелязала наум високия му ръст, някъде около метър и деветдесет и пет, и го бе оценила като неприлично сексапилен, един от малкото обекти в кариерата й, с когото не би имала нищо против да се изчука.