Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 56

Пред очите му се бе открила градинка с езерце в средата, заобиколена с високи стени. На една стара каменна пейка самичък седеше У. Подпираше брадичка на сключените си длани и гледаше неподвижен в езерцето. Чудесно място за тайна среща, рече си Тао Ган. Зърна една ниша на прозорец с широк перваз, където можеше да седне и незабелязано да държи У под око. Настани се в нея, скръсти ръце и затвори очи, целият в слух. Не смееше да се взре в У, защото знаеше, че човек често усеща, когато го наблюдават скришом.

Остана така дълго.

От време на време У се размърдваше на пейката. Веднъж-дваж взе шепа камъчета и едно по едно ги хвърли в езерцето. По някое време стана и закрачи напред-назад из дворчето, вглъбен в мислите си.

Изтече още половин час.

Внезапно У тръгна към изхода. Тао Ган прилепи гръб о влажната каменна стена на нишата. С чевръста крачка У пое към дома си, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Преди да излезе на своята улица, се спря и надзърна от ъгъла. Явно искаше да провери дали Ма Жун още стои на поста си. После ускори крачка и се шмугна в тесния проход към задния двор на „Непресъхващ извор“. Тао Ган въздъхна примирено и се отправи към съдилището.

В питиепродавницата цареше веселба. След като Ма Жун поизчерпи запаса си от истории, на своя, ред съдържателят се впусна да разказва за разни невероятни преживелици. Двамата безделници зяпаха в изумление, ръкопляскаха възторжено след всяка лакърдия, готови да прекарат цялата нощ в тази приятна компания.

Най-сетне и художникът се присъедини към тях. Ма Жун бе изгубил представа, колко чаши бе изпил. Със сигурност обаче можеше да изпие още толкова, без да му се замъти главата! Каза си, че най-добрият начин да изкопчи нещо от У, е да го напие. Той приветства бурно художника като свой съгражданин столичанин и вдигна наздравица в негова чест. Така започна едно надпиване, за което след това се говореше с месеци в квартала. За да навакса изоставането си, У изля половин стомна силно бяло вино в една купа за ориз и я пресуши до дъно. Не му пролича ни най-малко, все едно бе изпил кана вода. После подели една оканица с Ма Жун и се впусна да разказва някаква дълга и много смешна история.

Ма Жун усещаше вече леко замайване. Дълго си напъва мозъка, докато се сети за една солена история, но тя май излезе тъпа и накрая съвсем я оплете. У обаче много се смя. Обърна три чаши една след друга, бутна назад тюрбана си, облакъти се на масата и захвана дълга серия непристойни случки от живота в столицата, като млъкваше колкото да отпие. Всеки път — до дъно! И Ма Жун не изоставаше. Добро момче, помисли си той. Имах да го питам нещо, но какво беше? Явно трябваше да пийне още малко, за да се сети. И поръча нова кана.

Първи окапаха безделниците — съдържателят уговори някакви комшии да ги отведат по къщите им. Ма Жун май бе започнал да обърква конците. Подхвана една много весела история, засече по средата и не можа да се сети как беше нататък. У гаврътна поредната чаша и тръсна някаква небивалица, която накара съдържателя да зацвили от смях. Ма Жун не разбра за какво става дума, но и той много се смя. А това пък беше повод пак да пийне с новия си приятел. Лицето на У пламтеше като божур, по челото му се стичаха вадички пот. Той свали тюрбана си и го запокити в един ъгъл. Оттук насетне приказката се обърка. Ма Жун и У говореха едновременно и млъкваха, колкото да си изръкопляскат един на друг и да пресушат поредната чаша.