Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 55

Тао Ган скочи обратно. Пипнешком намери една счупена делва, изтърколи я до дувара и се качи на нея. Сега вече можеше да подпре лакти на оградата. Той опря брадичка върху ръцете си и се огледа. Откъм задната страна ателието на У бе опасано от тесен балкон, на който художникът бе наредил саксии с цветя. Под балкона в измазаната стена на питиепродавницата зееше тясна вратичка. До нея се виждаше барака — кухнята, както реши Тао Ган. У лесно можеше да се измъкне незабелязано през балкона. Тао Ган зачака търпеливо.

След около половин час един от прозорците на У се отвори бавно и художникът подаде глава. Тао Ган замря. Знаеше, че У не може да го види сред тъмницата наоколо. У прекрачи перваза. Безшумно като котка тръгна по тесния балкон, докато стигна над бараката. Прехвърли се през перилото и скочи върху скосения покрив. За миг остана приклекнал на керемидите, докато се оглеждаше за свободно място сред винените делви. После се приземи чевръсто между двете редици и закрачи бързо към тесния проход между питиепродавницата и съседната къща.

Тао Ган изостави наблюдателния си пост и хукна към ъгъла. Препъна се в един счупен сандък и за малко не си счупи крака. В следващия миг се сблъска с У. Той избълва някаква ядна псувня, но У отмина към главната улица, без дори да погледне встрани. Тао Ган го последва. Главната улица беше пълна с народ и дори нямаше нужда да се крие. Яркият тюрбан на У отдалеч се открояваше сред черните селски шапчици на минувачите.

У вървеше все на юг. По едно време внезапно свърна в някаква тъмна улица. Тук хората бяха много по-малко. Без да забавя ход, Тао Ган изтегли нагоре върха на шапката си, която промени напълно формата си и отдалеч му придаваше вид на мирен еснаф. Извади от ръкава си къса бамбукова тояжка, тръсна я и от нея изскочиха още няколко цеви, една от друга по-тънки. Сега вече, с бастунче и съответно докарана походка, съвсем заприлича на достопочтен занаятчия, излязъл на разходка.

Художникът отново свърна в пряка и помощникът на съдията Ди ускори крачка. Озоваха се в тих квартал, според изчисленията на Тао Ган недалеч от източната стена на града. У, изглежда, познаваше много добре квартала и уверено навлезе в една съвсем безлюдна уличка. Тао Ган надникна иззад ъгъла. Уличката беше сляпа и отвеждаше до малък будистки храм, явно запуснат, ако се съдеше по съвсем разнебитения вход. Никаква светлина не се виждаше наоколо, нямаше и жива душа. У без колебание се изкачи по пропуканите каменни стъпала пред сводестия вход. Там се спря и се обърна. Тао Ган мигом дръпна главата си.

Когато надзърна отново, У вече бе изчезнал в храма. Тао Ган поизчака, после излезе на улицата и без да бърза, се отправи към храма. Над входа смътно различи три едри йероглифа, изписани с изкусно вградени между тухлите цветни керемиди. Надписът гласеше: „Скит Трите съкровища“. С дебнеща крачка Тао Ган пристъпи прага. Храмът изглеждаше изоставен от години. Беше съвършено празен, на места звездната светлина нахлуваше през дупките на покрива и осветяваше голи каменни стени. Тао Ган пристъпи безшумно и се огледа за художника. От У нямаше и следа. Накрая зърна една открехната вратичка в дъното. Подаде предпазливо глава и тутакси се дръпна обратно зад касата.