Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 53

Двамата излязоха от съдилището в пълно съгласие един с друг. Ма Жун крачеше отпред, Тао Ган го следваше отблизо. Сержант Хун бе обяснил на Ма Жун къде се намира кръчмата, и той лесно намери „Непресъхващ извор“, която се оказа приятно местенце. Два цветни хартиени фенера осветяваха червените етикети по делвите с вино. Съдържателят пълнеше една оканица, на тезгяха пред него се бяха облегнали двама постоянни посетители и дъвчеха сушена риба от една чиния.

От другата страна на улицата се издигаше една очевидно богатска къща и Ма Жун тръгна натам. Застана под стряхата на портата и се подпря на черното лакирано крило. В горния кат над питиепродавницата горяха няколко свещи. През решетките на облепените с хартия прозорци Ма Жун съзря движеща се сянка. Очевидно У работеше. Ма Жун се наведе и огледа мрачната улица. От Тао Ган нямаше следа. Той скръсти ръце и се приготви да чака часове наред.

Когато двамата щастливи пиячи допиха каната си, портата зад гърба на Ма Жун внезапно се отвори и на прага излезе възрастен господин, придружен от вратаря. Щом видя Ма Жун, той попита:

— Мен ли търсите?

— Не! — тросна се Ма Жун и се подпря на страничния стълб.

— Чуйте, младежо! — ядосано продължи човекът. — Тази къща, видите ли, е моя! И понеже сам признахте, че нямате работа тук, ще ви бъда признателен, ако си продължите по пътя!

— А пък тази улица е на всички! — изръмжа Ма Жун. — Никой не може да ми забрани да стоя на нея.

— Хайде, друм — викна господинът — или ще повикам нощната стража!

— Ела, де! — кресна Ма Жун. — Опитай се да ме изгониш!

Двамата безделници се бяха обърнали да наблюдават свадата. Облегнати на тезгяха, те доволно скръстиха ръце и зачакаха счепкването. Един прозорец на втория кат се отвори и се подаде главата на У, който извика насърчително:

— Удари го по главата!

— Да извикам ли прислугата, господарю? — попита вратарят.

— Тичай да събереш всичките кучи синове! — изрева Ма Жун. — Доведи ми ги тук на крака!

Възрастният господин се поразколеба от това войнствено изявление.

— Не искам разправии пред дома си — сопна се той. — Остави го тоя селяндур да си стои тук, додето му изгният кокалите!

И се прибра, мърморейки нещо под мустак. Вратарят тръшна портата и резетата й хлопнаха отвътре. Разочарован, У затвори прозореца. Ма Жун се отправи с разкършена походка през улицата към питиепродавницата. Двамата пиячи с уважение се отдръпнаха, за да му направят място пред тезгяха. Ма Жун ги изгледа кръвнишки и попита заплашително:

— Надявам се оня стар посерко да не ви е роднина…

— А не, ние живеем в следващата пряка — отвърна единият. — Този мърморко е учител, все нещо му е крив светът.

— Да, ама ние не идваме тук да си изпеем урока — поясни вторият безделник. — Хапваме и пийваме на тезгяха, оттук поне никой не ни гони. Напротив!

Ма Жун гръмко се изкиска. Сложи шепа грошове на тезгяха и викна на съдържателя:

— Една кана, от най-доброто!

Съдържателят дотича чевръсто. Напълни чашите догоре и постави нова чиния със сушена риба и туршия пред тях. После радушно запита: