Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 52

Тао Ган изглеждаше доволен.

— Това двойно следене вече сме го правили с Ма Жун, господарю — каза той. — Нека обаче преди това да взема рисунката на губернатора и да я навлажня, за да може през нощта подлепката да попие хубаво и да се отдели. Веднага след това тръгваме.

След като двамата излязоха, съдията се посъветва с Цяо Тай и началника Фън какво да прави с хората в дома на Шиен. Реши да отпрати в семействата им съпругите и наложниците. Домашната прислуга щяха да освободят, като съдилището изплати на всеки заплата за един месец напред. Но искаше да разпита още веднъж иконома.

Цяо Тай докладва, че е доволен от дисциплината на войниците. Всяка сутрин ги извеждаше на усилено военно обучение. Додаде още, че ефрейтор Лин умеел да изисква от тях като офицер.

Щом остана сам, съдията се облегна в креслото си. Помисли си, че след толкова години, прекарани заедно, почти нищо не знае за Цяо Тай. Бил е побратим на Ма Жун в зелените гори, но животът му преди това бе пълна неизвестност. Ма Жун му бе разказал всичко за себе си, някои истории дори по два пъти. А Цяо Тай винаги оставаше сдържан и затворен. И ето че прие много присърце военните си задължения в Ланфан и съдията Ди се запита дали не е бил преди това офицер. Реши да разбере в най-скоро време.

Но засега една друга неотложна задача изискваше цялото му внимание. Съдията въздъхна и се наведе над документите за престъпленията на Шиен Моу, които Тао Ган бе оставил на бюрото му.

Глава 11

Тао Ган открива изоставен храм; Ма Жун си намира майстора в едно надпиване.

Ма Жун реши, че няма смисъл да се предрешава. Смени само черната си шапка на офицер от съдилището с островърха шапчица, каквито носят работниците, а Тао Ган нахлупи една по-особена черна шапка. Преди да тръгнат, двамата набързо обсъдиха задачата си в караулното.

— Не представлява никаква трудност да събудя подозренията на този мазач и да го накарам да си мисли, че съм пратен, за да следя да не излиза навън — поде Ма Жун. — Ама знае ли човек какво ще предприеме кучият му син? Какво да сторя, ако излезе и ми се изплъзне?

Тао Ган поклати глава.

— Не, братко, едва ли ще постъпи така. Той няма да знае каква е истинската ти задача, и ще се уплаши, да не би да го арестуваш и да се злепостави в съда. Аз по-скоро се тревожа, че няма да направи никакъв опит да се измъкне и ще си остане у дома, както му е заповядал господарят. Но пък измъкне ли се, няма начин да го изпусна!