Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 50

Без да каже дума, съдията обиколи помещението, загледан в картините на У. На всички бяха изобразени будистки светци и богини, най-вече богинята Куан Ин — ту сама, ту заобиколена от други божества. Съдията се обърна.

— За да отвърна на откровеността с откровеност, позволете да споделя, че не виждам с какво този новаторски стил е по-добър от нашата традиционна китайска живопис. Но може би човек трябва да свикне с него. Защо не ми дадете една ваша картина, та да мога да я изуча на спокойствие у дома?

У изгледа недоверчиво съдията. След известно колебание свали една рисунка на богинята Куан Ин сред четири други божества. Разстла я на масата и взе от една малка дървена подставка личния си печат — бяло нефритово блокче, великолепно гравирано, — навлажни го с червен туш и го положи в долния край. Печатът представляваше причудливо изписан в старинен стил йероглиф „Фан“ — малкото му име. Накрая нави рисунката и я подаде на съдията.

— Е, сега арестуван ли съм? — попита той.

— Като че ли непрекъснато ви преследва някакво чувство за вина — сухо отбеляза съдията. — Не, не сте арестуван. Но не напускайте къщата до следващо разпореждане. Приятен ден и благодаря за картината!

Съдията Ди махна на сержант Хун и двамата тръгнаха надолу по стълбата. У се поклони на сбогуване, без да си прави труда да ги изпрати до вратата. Когато поеха по главната улица, сержант Хун не издържа и избухна:

— Този нахалник щеше да говори съвсем иначе, ако му бяхме заклещили пръстчетата пред масата на господаря в съдилището!

Съдията се усмихна:

— У е извънредно проницателен младеж, но вече допусна първата си грешка.

Тао Ган и Цяо Тай чакаха в кабинета на съдията. Бяха прекарали следобеда в къщата на Шиен, за да търсят доказателства за случаи на изнудване. Тао Ган потвърди казаното от Лю Уанфън в съда. Важните дела Шиен Моу бе ръководил лично.

— Изглежда, двамата съветници като кукли са повтаряли „Да!“ всеки път, когато господарят им е пожелавал.

Съдията Ди изпи чашата чай, поднесена от сержант Хун, и разви картината на У с думите:

— А сега да се заемем с художествено обучение! Тао Ган, окачи тази рисунка до пейзажа на губернатора Ю.

Съдията се намести в креслото си и известно време гледа двете картини. Най-сетне каза:

— В тези две изображения се крият ключовете към предсмъртната воля на губернатора и убийството на генерал Дън!

Сержант Хун, Тао Ган и Цяо Тай се завъртяха на столчетата си с лице към рисунките. В този миг на прага се появи Ма Жун и се облещи пред необичайната сцена.

— Седни, Ма Жун! — нареди съдията. — Включи се в нашия кръжец от ценители и познавачи на изкуството!

Тао Ган се изправи и пристъпи с ръце на гърба към пейзажа на губернатора. След малко се обърна и поклати глава: