Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 49

— Лично аз — сухо го прекъсна съдията Ди — не виждам в какво може да бъде упрекнато нашето национално изкуство и най-вече — що за съвършенство можем да черпим от варварите. Но, разбира се, нямам претенции да съм голям познавач. Моля продължете!

— И тъй, измолих пари за път от добрия ми баща — продължи У. — Той ме пусна с надеждата, че желанието ми е просто младежка приумица и че един ден ще се върна в столицата, за да стана улегнал млад сановник. Допреди две години пътят за западните княжества минаваше през Ланфан, затова дойдох тук. Като пристигнах обаче, узнах, че е изместен на север и че западните равнини се обитават само от скитащи уйгурски племена, които нямат нито изкуство, нито култура.

— Защо тогава не продължихте веднага на север? — попита го съдията.

Младежът се усмихна:

— Това вече е по-трудно за обяснение. Трябва да ви призная, че по природа съм мързелив и лесно се поддавам на настроенията си. Тук някак се почувствах уютно и реших, че нищо не пречи да поостана и да рисувам. А и тази къща много ми допадна. Обичам виното и установих, че е много удобно да си под един покрив с винаря си. Този юначага има невероятен нюх за доброто вино и кръчмата му спокойно може да се мери с най-добрите столични винарни. И така, просто останах.

— Дойде ред на втория ми въпрос. Къде бяхте снощи, да речем — между първата и третата нощна стража?

— Тук! — незабавно отговори младият мъж.

— Има ли кой да го потвърди?

У унило поклати глава:

— Не, просто не знаех, че точно миналата нощ ще убият генерала!

Съдията Ди отиде до стълбището и повика съдържателя. Щом кръглото му лице се показа долу, той му каза:

— Искам да ви попитам във връзка с един приятелски спор. Господин У снощи излизал ли е навън?

Мъжът се почеса по главата и ухилен до уши рече:

— Съжалявам, господине, не мога да ви помогна. Снощи беше пълно, всякакви влизаха и излизаха, та просто не мога да кажа дали и господин У е излизал!

Съдията Ди кимна. Остана замислен, поглаждайки брадата си, после продължи:

— Кандидатът Дън заяви, че сте наели хора да наблюдават дома му.

У се разсмя.

— Ама че нелепа лъжа! — възкликна той. — Та аз винаги гледах да стоя колкото може по-далеч от това чучело генерала. И един грош не бих дал, за да разбера какви ги върши!

— В какво обвинява баща ви генерала? — попита съдията. Лицето на У стана сериозно.

— Старият подлец — с горчивина изрече той — е пожертвал цял батальон от императорската войска, осемстотин здрави мъже, само за да отърве своята кожа при една бъркотия, в която се е оплел. Варварите ги насекли на парчета до един. Генерал Дън е щял със сигурност да се прости с главата си, ако по това време сред войската нямало брожение. Властите не желаели да се разчува за позора на този презрян пес и му наредили само да си подаде оставката.