Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 3

Скоро поведохме приятен разговор. Гостът ми се оказа човек начетен, с изискан вкус и времето потече неусетно в приказки за литература, за проза и поезия, като междувременно хвърляхме по някой поглед и към веселата тълпа, стичаща се по крайбрежния булевард. Гостът ми говореше с акцента, характерен за провинция Шанси. Затова го попитах в един промеждутък дали случайно семейството му не е свързано със стария род Ди от Тайюан, столицата на провинция Шанси, чийто блестящ представител преди векове, по времето на династия Тан, е бил великият държавник Ди Жендзие.

Очите на достопочтения старец припламнаха и той подръпна дългата си брада.

— Да! — възкликна той. — Семейството ми действително е клон от същия род Ди, от който произхожда и великият съдия Ди, и аз съм много горд, че той е сред моите предци. Но понякога този факт ме дразни до болка. Почти няма случай да вляза в гостилница, за да хапна купичка ориз или да пийна чашка чай някъде, без да чуя наоколо да се разправят истории за прославения ми прадед. Вярно, че, в общи линии, историите за блестящите дела на Ди Жендзие като председател на императорското Столично съдилище отговарят на истината, а и фактите могат да се проверят в официалните летописи на династия Тан. Но много често невежи люде разпространяват какви ли не измислици за ранните години от попрището на Ди Жендзие, докато още е служил като окръжен съдия из различни провинции. А той се прочува именно тогава, като разкрива десетки загадъчни престъпления. Достоверният разказ за тези случаи благоговейно се предава в моя род от поколение на поколение. Възмущават ме и ме дразнят небивалиците, които се разправят из чайните, и често се случва да оставя всичко на масата и да си тръгна.

Старецът поклати глава и ядосано удари с тоягата си по плочника. Бях безкрайно зарадван, че гостенинът ми наистина се оказа потомък на прочутия съдия Ди. Станах и с дълбок поклон засвидетелствах почитта си към семейството му. После продължих с думите:

— Ваша милост, искам да ви се представя като запален събирач на достоверни свидетелства за великите разследвания, проведени от именитите съдии в славното минало на нашия народ. Без да съм безделник клюкар, изпитвам огромно удоволствие да ги проучвам най-внимателно. Защото не са ли именно те за нас, живеещите в този късен век, огледало и предупреждение за нашата глупост и за недостатъците ни? Тези разкази не само пречистват и облагородяват нравите ни, а и по-убедително от всякакви напътствия разубеждават и възпират порочните люде. Няма по-красноречиво доказателство за това, колко гъста е мрежата на небесната справедливост и как ни един злосторник в края на краищата не се промушва през брънките й. Според мен в старите времена няма следовател, който да се мери със съдията Ди. От години усърдно записвам всичко за разкритите от блестящия му ум дела. И сега, дарен от благосклонната съдба с възможността да се запозная с вас, един пълноводен извор на знания по този въпрос, надявам се, че не ще изтълкувате като злоупотреба с любезността ви смирената ми гореща молба да ме удостоите с привилегията лично да чуя от вас някои по-неизвестни случаи.