Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 6

— Преди един час каза, че наближаваме Ланфан, песоглавецо. А ето че ще трябва пак да се катерим!

Кочияшът смотолеви нещо за гражданите, дето все бързали, после унило го успокои:

— Не се тревожи, от следващото било ще видиш под себе си Ланфан.

— Негодникът само за това следващо било говори — обърна се Ма Жун към Цяо Тай. — Много е неудобно, че пристигаме в Ланфан вечерта. Досегашният съдия сигурно ни чака още от пладне. Ами чиновниците от администрацията на окръга, ами угощението в чест на пристигането ни? Бас държа, че и техните кореми стържат като моя!

— Да не ти казвам колко ми е пресъхнало гърлото! — додаде Цяо Тай, обърна коня си и препусна към колата на съдията. — Имаме да прекосим още една долина, господарю — докладва той, — и след нея вече сме в Ланфан.

Сержант Хун едва потисна дълбоката си въздишка.

— Жалко, че се наложи да напуснем Пуян — обади се той. — Вярно, още с пристигането си там се сблъскахме с две сериозни престъпления, но все пак мястото беше много приятно.

Съдията Ди се усмихна накриво и се опита да се облегне по-удобно на вързопите с книги.

— Изглежда, оцелелите от будистката клика — поде той — успяха да се съюзят с приятелите на търговците от Котан и това доведе до преждевременното ми преместване от Пуян, преди изтичането на мандата. И все пак съдийският пост в един отдалечен окръг като Ланфан може да бъде много поучителен. Сигурно ще се сблъскаме с някои особености, за които е невъзможно да се научи из по-големите градове във вътрешността на страната.

Сержантът се съгласи, но си остана мрачен. Беше прехвърлил шейсет години и изживяваше тежко неудобствата на дългия път. От дете служеше в семейството на съдията Ди. Когато съдията започна попрището си, направи Хун свой доверен съветник и където и да постъпеше на служба, неизменно го назначаваше за секретар на съдилището.

Камшиците на кочияшите изплющяха. Шествието прехвърли билото и се заспуска по тесния криволичещ път. Скоро се озоваха най-долу и пътят потъна в сянката на високи кедрови дървета, извисени над гъстия шубрак от двете страни. Съдията Ди се канеше да нареди на слугите да запалят факлите, когато се чуха някакви викове и отпред, и отзад. От гората изневиделица изскочиха мъже с черни шалчета, завързани през лицата.

Двама хванаха Ма Жун за десния крак и го смъкнаха от коня, преди да успее да изтегли меча си. Трети се метна на коня зад Цяо Тай и падна заедно с него на земята, като го стискаше за гърлото в смъртна хватка. В края на шествието други двама разбойници се биеха с Тао Ган и домоуправителя. Кочияшите скочиха от каприте и мигновено потънаха в гората. Слугите на съдията Ди се спуснаха презглава след тях.

На прозореца на колата на съдията Ди се появиха две маскирани лица. Един удар по главата свали сержант Хун в несвяст. Съдията едва избегна острието на запратено напред копие, но успя да сграбчи дръжката му с две ръце. Разбойникът отвън затегли с все сила към себе си. Съдията се възползва от това и в един миг рязко блъсна с дръжката през прозореца. Нападателят се претърколи. Съдията Ди изтръгна копието, скочи през прозореца и развъртя оръжието около себе си, за да държи двамата си нападатели на разстояние. Онзи, който удари сержант Хун, стискаше боздуган, а след като пусна копието, другият набързо извади дълъг меч. Нахвърлиха се яростно върху съдията. Той си даде сметка, че няма да устои дълго на двамата решителни противници.