Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 31

— Ще предложа да го произведат подофицер. Нека засега тези четирийсет мъже да останат настанени в градските врати. Ако духът им остане все тъй висок, предлагам да ги настаним в дома на Шиен. След време това ще стане гарнизонен щаб. Ти, Цяо Тай, ще им бъдеш командир, както и на двайсетимата, които обучи в съдилището, преди да пристигне редовната част, за която ще помоля върховната власт в доклада си.

С тези думи съдията освободи помощниците си. Взе четчицата и нахвърли спешно писмо до префекта с описание на събитията от последните два дни в Ланфан. Към писмото добави списък на хората, които молеше наново да бъдат зачислени във войската, както и предложение за повишението на ефрейтор Лин. Завърши с настояването да бъдат изпратени сто войници, които да се установят на постоянен гарнизон в града. Докато запечатваше писмото, влезе началникът на стражата и докладва, че в преддверието чака госпожа Ю. Съдията беше приятно изненадан.

— Нека влезе! — нареди той.

Докато началникът въвеждаше дамата в кабинета, съдията Ди се вгледа внимателно в нея. Беше на около трийсет години, забележителната й красота бе непокътната. Не носеше грим, облеклото й бе простичко. Дамата коленичи пред писалището и изрече плахо:

— Госпожа Ю, по баща Мей, почтително приветства негово превъзходителство.

— Госпожо, тук не е съд — учтиво каза съдията, — тази церемониалност е излишна. Моля изправете се и седнете!

Госпожа Ю бавно стана и седна на едно столче пред писалището. Не знаеше как да започне.

— Открай време съм се възхищавал от покойния ви съпруг губернатора Ю — поде съдията Ди. — Според мен той е един от най-великите държавници на нашето време.

Госпожа Ю се поклони.

— Беше благороден и добър човек — каза тя. — Не бих дръзнала да отнемам от безценното време на негово превъзходителство, ако дългът ми не ми повеляваше да изпълня последните наставления на покойния си съпруг.

Съдията Ди се наведе напред.

— Моля продължете — напрегнато я подкани той. Госпожа Ю извади от ръкава си продълговат пакет и го постави на писалището.

— На смъртния си одър губернаторът ми даде този свитък със собственоръчно нарисувана от него картина. Каза, че това е наследството, което оставя на мен и сина ми. Останалото завеща на заварения ми син Ю Ки. След като изрази волята си, губернаторът се закашля и Ю Ки излезе от стаята, за да нареди да донесат лекарство. Веднага след като излезе, губернаторът неочаквано ми каза: „Случи ли се да изпаднеш в беда, вземи картината и я отнеси в съдилището. Покажи я на магистрата. Ако той нищо не разбере, изчакай да назначат следващ и така, докато някой мъдър съдия не разгадае тайната й.“ В това време Ю Ки се върна. Губернаторът изгледа и трима ни, положи отслабналата си длан върху главата на малкия ми син, усмихна се и издъхна, без да каже нищо повече.