Читать «Загадката на лабиринта» онлайн - страница 15

Съдията Ди погледна датата на документа и пресметна, че сега Ю Ки трябва да е около четирийсетгодишен, вдовицата наближава трийсет, а синът й е на дванайсет години.

Според документа веднага след погребението на баща си Ю Ки изпъдил втората му съпруга и Ю Шан от дома. Заявил, че с последните си думи баща му недвусмислено показал, че не смята Ю Шан за свое дете и че той не бил длъжен да се грижи нито за него, нито за майка му прелюбодейката. Вдовицата подала в съда тъжба да бъде отхвърлено устното завещание и съгласно обичайното право половината от наследството да се даде на сина й. Точно по това време Шиен установил тиранията си над Ланфан и, изглежда, на съда не му е било до тази жалба.

Съдията Ди нави свитъка. Помисли, че на пръв поглед вдовицата няма убедителни доводи. И последните думи на стария губернатор, и голямата разлика във възрастта между него и втората му съпруга като че потвърждаваха изневярата на госпожа Мей. От друга страна, необичайно беше човек с безупречна нравственост, като благородния Ю Шушиен, да избере толкова сложен начин, за да обяви, че Ю Шан не е негов син. Ако наистина е бил уверен, че жена му го мами, нормално е било тихомълком да я отпрати със сина й някъде, като запази непокътната честта на знатния си род. А и тази картина — що за странно завещание? Необяснимо беше и това, че Ю Шушиен не е оставил писмено свидетелство за волята си. Би трябвало човек с неговия богат административен опит да знае, че устните завещания почти винаги стават повод за люти семейни разпри.

Всичко това трябваше внимателно да се проучи. Нищо чудно покрай него да изскочи наяве и причината за загадъчното и внезапно оттегляне на Ю Шушиен от длъжност. Съдията Ди прехвърли и другите документи, но не откри нищо, свързано с делото „Ю срещу Ю“. Нито пък някаква улика срещу Шиен.

Той прибра документите обратно в кутията. Остана още дълго умислен в креслото си. Трябваше да намери начин да прогони насилника Шиен, но мислите му отново и отново се връщаха към стария губернатор и чудатото му завещание.

Едната свещ припука и угасна. Съдията Ди въздъхна, взе втората и се отправи към покоите си.

Глава 3

Съдията Ди става свидетел на свада насред пазара; един младеж предрича убийството на баща си.

За свое учудване на сутринта съдията Ди установи, че се е успал. Закуси набързо и веднага отиде в кабинета си, където завари всичко в идеален ред. Креслото му бе поправено, бюрото — лъснато. Върху него с почтително старание, в което личеше ръката на сержант Хун, бяха подредени любимите четки на съдията, туш и останалите приспособления за писане.

Той намери сержанта в стаята с архивите. Двамата с Тао Ган бяха помели и проветрили влажното помещение и сега ухаеше приятно на восък, с който излъскваха червените кожени кутии за документи. Съдията кимна със задоволство. Седна на бюрото и нареди на Тао Ган да извика Ма Жун и Цяо Тай.