Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 18

Излезе навън, а Мери се качи горе.

— Много ли е зле? — извика Елинор притеснено, когато влезе в дневната.

Роди беше блед и загрижен. Доктор Лорд каза:

— Страхувам се, че състоянието й ще бъде шок за вас. Тя е почти напълно парализирана. Говорът й е съвсем неразбираем. Между другото, нещо определено я тревожи. Свързано е с адвоката й. Вие знаете кой е той, нали, госпожице Карлайл?

Елинор бързо отговори:

— Господин Седън — на Блумсбъри Скуеър. Но в този час едва ли е там, а не зная къде живее.

— Утре ще имате достатъчно време — увери я доктор Лорд. — Но бих желал госпожа Уелман да се успокои, колкото може по-скоро. Елате да се качим горе, госпожице Карлайл. Мисля, че двамата заедно ще успеем да я успокоим.

— Разбира се. Веднага ще се кача.

— Нямате нужда от мен, нали? — попита Роди с надежда.

Почувства се леко засрамен от себе си, но се ужасяваше при мисълта да се качи в стаята и да види леля Лора, лежаща безмълвна и безпомощна.

— Не, господин Уелман — отговори лекарят. — По-добре е да няма много хора при нея.

Роди не успя да прикрие облекчението си.

Доктор Лорд и Елинор се качиха горе. При болната дежуреше сестра О’Брайън.

Лора Уелман лежеше унесена, а дишането й беше тежко, придружено с хрипове. Елинор се загледа в нея. Изпитото й, разкривено лице я шокира.

Изведнъж клепачът на дясното й око потрепна и се повдигна. Изражението на лицето й леко се промени, когато позна Елинор. Опита се да заговори:

— Елинор… — Едва ли някой би могъл да разбере думата, ако не предполагаше какво би искала да каже тя.

Племенницата й веднага й отговори:

— Тук съм, лельо Лора. Тревожи ли ви нещо? Искате да повикам господин Седън?

Последва нова серия от дрезгави, гъргорещи звуци. Елинор се досети за смисъла им и я попита:

— Мери Джеръд?

Дясната ръка на болната се раздвижи. От устата й отново се чуха неразбираеми звуци. Доктор Лорд и Елинор безпомощно повдигнаха вежди. Звуците продължиха настойчиво. Най-после Елинор успя да разбере нещо.

— Обезпечаване? Искате да я обезпечите в завещанието си? Искате да получи някакви пари? Разбирам, скъпа лельо Лора. Това е съвсем просто. Господин Седън утре ще дойде тук и всичко ще стане точно както искате.

Болната се успокои. Отчаяният израз изчезна от молещите й очи. Елинор взе ръката й и усети как пръстите на болната леко я стиснаха.

С огромно усилие госпожа Уелман каза:

— Вие — всички — вие…

— Да, да. Оставете на мен. Ще се погрижа желанията ви да бъдат изпълнени.

Отново почувства натиска от пръстите на леля си. После ръката й се отпусна. Клепачите й се затвориха.

Доктор Лорд хвана Елинор подръка и внимателно я изведе от стаята. Сестра О’Брайън зае отново мястото си до леглото.

Мери Джеръд и сестра Хопкинс разговаряха на площадката на стълбището. Като видя доктор Лорд, Мери се спусна към него.

— О, доктор Лорд, мога ли да вляза да я видя? Моля ви!

— Само че пази тишина и не я безпокой — кимна й той.

Момичето влезе в стаята на болната. Лекарят каза:

— Влакът ви закъсня. Вие… — и замълча. Елинор беше извърнала глава и гледаше след Мери. Изведнъж осъзна, че той беше престанал да говори. Обърна се към него и го погледна въпросително. Той се беше втренчил в нея и изразът на лицето му беше озадачен. Елинор се изчерви.