Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 12

Лора Уелман попита рязко:

— Нещастна ли си, моето момиче? Нещо не е наред?

— Не, не, няма нищо.

— Сигурно си мислиш, че съм малко нетактична. Скъпа моя, ти си млада и чувствителна. Боя се обаче, че животът също е твърде нетактичен…

— Предполагам, че е така — отбеляза Елинор с лека горчивина.

— Дете мое, нещастна ли си? Какво има?

— Нищо, абсолютно нищо. — Стана и отиде до прозореца. После се обърна леко и продължи: — Лельо Лора, кажете ми честно, мислите ли, че любовта винаги носи щастие?

Лицето на госпожа Уелман стана сериозно.

— В смисъла, който влагаш, Елинор, не, вероятно не… Да обичаш силно друго човешко същество обикновено носи повече тъга, отколкото радост. И все пак, Елинор, човек трябва да го изпита. Който никога не е обичал истински, той никога не е живял истински…

Момичето кимна и каза:

— Да, вие разбирате какво ми е…

Изведнъж се обърна рязко, а в погледа й имаше въпрос:

— Лельо Лора…

Вратата се отвори и в стаята влезе червенокосата сестра О’Брайън. Тя изчурулика:

— Госпожо Уелман, докторът е дошъл да ви види.

III

Доктор Лорд бе млад, трийсет и две годишен мъж. Косата му бе руса, с червеникав оттенък. Имаше грозновато, но приятно луничаво лице с проницателни светлосини очи и подчертано квадратна брадичка.

— Добро утро, госпожо Уелман! — поздрави той.

— Добро утро, доктор Лорд. Това е племенницата ми, госпожица Карлайл.

По откритото лице на доктор Лорд се изписа видим възторг и той каза:

— Приятно ми е.

Елинор му протегна ръка и той я пое толкова предпазливо, като че ли се страхуваше да не я счупи. Старата дама продължи:

— Елинор и племенникът ми пристигнаха, за да ме поразведрят.

— Чудесно! — възкликна доктор Лорд. — Нуждаете се точно от това! Сигурен съм, че ще ви се отрази много добре, госпожо Уелман.

Не можеше да отдели възхитения си поглед от Елинор.

Тя тръгна към вратата и каза:

— Вероятно ще се видим, преди да си тръгнете, доктор Лорд?

— О, да, ъ-ъ-ъ, разбира се!

Елинор излезе и затвори вратата след себе си. Лекарят се приближи до леглото, а сестра О’Брайън запърха след него.

Госпожа Уелман отбеляза закачливо:

— Пак ли обичайните ви номера, докторе — пулс, дишане, температура? Какви шарлатани сте вие, лекарите!

Сестра О’Брайън каза въздишка:

— О, госпожо Уелман. Говорят ли се такива работи на един лекар?

Доктор Лорд се усмихна:

— Сестра, аз съм съвсем прозрачен за госпожа Уелман! Въпреки това, госпожо Уелман, ще трябва да си свърша работата. Проблемът ми е, че аз така и не се научих как да се отнасям с пациентите си.

— Отношението ви към пациентите е такова, каквото трябва да бъде. Всъщност вие доста се гордеете с държанието си.

Питър Лорд се засмя и отбеляза:

— Така е според вас.

Зададе няколко от обичайните си въпроси и след като получи отговорите, се облегна на стола и й се усмихна.

— Възстановявате се чудесно.

— Искате да кажете, че след няколко седмици ще стана и ще започна да ходя?

— Е, не толкова скоро.

— Не, нали? Шарлатанин такъв! Какъв е смисълът да живея по този начин и да се грижат за мен, като че ли съм бебе?