Читать «Тъжният кипарис» онлайн - страница 11

— О, не, госпожо Уелман! Доктор Лорд твърди, че ще живеете още дълго.

— Не горя от желание, благодаря! Скоро му разправях, че в едно цивилизовано общество би трябвало, ако пожелая, да сложа край на мъките си, а той да ми помогне да го направя по безболезнен начин, с някой подходящ медикамент. Казах му: „Ако имахте достатъчно смелост, докторе, не бихте се поколебали.“

— О! И той какво ви отговори? — извика Мери уплашено.

— Този неуважителен млад мъж само ми се ухили и ми заяви, че няма да рискува да отиде на бесилото. После добави: „Ако ми оставите всичките си пари, госпожо Уелман, тогава бих си помислил, разбира се!“ Безочлив млад нахалник! Но ми харесва! Посещенията му ми действат по-добре от лекарствата, с които ме тъпче.

— Да, той е много приятен — съгласи се момичето. — Сестра О’Брайън, а и сестра Хопкинс също го харесват много.

— На нейната възраст Хопкинс би трябвало да има повече здрав разум. Колкото до О’Брайън, тя му се усмихва глупаво и казва: „О, докторе!“, и усуква колана на престилката си всеки път, когато той се доближи до нея.

— Бедната сестра О’Брайън!

— Не е лоша наистина, но всички сестри ме нервират — каза тя снизходително. — Винаги мислят, че съкровеното ти желание е „чаша хубав чай“ в пет часа сутринта! — Спря се за момент и попита: — Какво е това, колата ли е?

Мери погледна през прозореца.

— Да, колата е. Пристигнаха госпожица Елинор и господин Родерик.

II

Госпожа Уелман се обърна към племенницата си:

— Много се радвам за теб и Роди, Елинор.

Елинор й се усмихна.

— Зная, лельо Лора.

След моментно колебание възрастната дама продължи:

— Ти го обичаш, нали, Елинор?

Тънките вежди на младата жена леко се повдигнаха.

— Разбира, се.

— Прости ми, скъпа, но знаеш ли, много си сдържана. Трудно е да се разбере какво мислиш или чувстваш. Когато бяхте по-малки, смятах, че ти много обичаш Роди, прекалено много…

Веждите на Елинор отново се повдигнаха.

— Прекалено много?

Възрастната дама кимна.

— Да. Не е разумно да се обича прекалено много. Но на младите момичета им се случва… Зарадвах се, когато замина за Германия, за да завършиш образованието си. После, когато се върна, ти изглеждаше съвсем безразлична към него. Стана ми жал. О, аз съм една стара досадница, трудно е да ми се угоди! Но винаги съм мислила, че си със силен характер, типичен за нашето семейство. Това едва ли ни прави по-щастливи… Но както вече казах, когато се върна от чужбина, ти се държеше така безразлично с Роди. Беше ми мъчно, защото винаги съм се надявала вие двамата да се ожените. Сега разбирам, че сте взели решение. Значи всичко е наред! И ти наистина го обичаш?

— Обичам Роди достатъчно, не прекалено много.

Госпожа Уелман поклати одобрително глава.

— Надявам се, че ще бъдете щастливи. Роди има нужда от любов, но не харесва силните чувства.

— Познавате Роди много добре! — развълнувано каза Елинор.

— Хубаво би било, ако Роди те обича малко повече, отколкото ти него.

— Както ни съветват по списанията: „Дръжте приятеля си в напрежение! Не му позволявайте да бъде сигурен във вас!“